Весела и Стефан Недялкови от Пазарджик, които са любители, интересуващи се от скално изсечени паметници, преди дни са предоставили на собствениците на известния в Гоцеделчевско комплекс – къща за гости „Прав камен“, все още непубликувани изследователски материали за местонахождението, съществуването и маршрута до уникалната среда, наречена „Слънчева книга“, намираща се само на около 500 метра от комплекса.
„Семейството от Пазарджик пристигна при нас със специалната си мисия да наблюдава слънчевите лъчи, които според описанието в изследователския материал на ст. научния сътрудник Антон Мельов в средата на октомври проникват най-осезателно в „Слънчевата книга“ със смайващи образи. Разбира се, ние също се присъединихме към тях и те ни заведоха и ни показаха уникалата скала с изсечения каменен трон, откъдето заедно наблюдавахме поредното чудо, за което досега не предполагахме, че съществува и че то се намира само на 500 метра от комплекса ни. Благодарим на семейство Недялкови за прекрасния и интересен материал, който ни предоставиха“, споделиха двамата собственици на „Прав камен“ – Хари и Рахим.
По думите им, материалът представлява дългогодишен изследователски труд на човека, преоткрил светилището „Градище“ – професор Тодор Бояджиев, по чиито стъпки поел и неговият последовател – старши научният сътрудник Антон Мельов, който е оставил за поколенията и най-вече на правоимащите невероятния пътепис както за скалата „Слънчевата книга“, за която малцина знаят, така и за уникалния културно-исторически обект, който по мнението на нашите археолози представлява древно светилище, водещо началото си от около петото хилядолетие преди новата ера.
Според археолозите то е едно от най-големите скални светилища на територията на България, а вероятно и в цяла Европа, запазено като цяло у нас. Те споделиха още, че се надяват това наистина свещено място да стане обект на специално внимание освен на археолозите и на всички останали хора и туристи, за които представлява интерес.
Ето какво пише за „Слънчевата книга“ в непубликувания до момента материал, с който са се сдобили буквално преди дни собствениците на „Прав камен“, които имат намерение да го предоставят на археолози и учени за професионална изследователска дейност и съответно за вписване в държавните регистри като исторически паметник.
„Бялото петно от картата на всички досегашни изследователи на светите земи край Долно Дряново се нарича „Лозята“. На това място през 2008 г. открихме поне според нас уникален паметник, който нарекохме „Слънчевата книга“. Трябва да предупредя, че всичко, което помествам тук за „Лозята“, е неофициално и съответно няма статут на археологически обект. Редът е такъв, че за да бъде признато едно такова място за исторически паметник и вписано в държавните регистри, трябва първо да бъде разгледано от правоимащите, които да преценят произхода и стойността на паметник. Това са неща, които на мен ми изглеждат прекално сложни и нямам никакво желание да се заемам с каквито и да са официални дейности, както професора навремето“, коментира пред ИНФОМРЕЖА единият от собствениците на комплекса Рахим Арнаудов.
Ето какво още пише в пътеписа: „За да бъде вписан този паметник в държавните регистри, професор Тодор Бояджиев трябваше да заведе почти насила специалистите от гилдията и въпреки тяхното несъгласие да им го докаже по теорията на вероятностите, че наистина на Градище има древно светилище. Може би поради непознаване на материята или пък дори поради пренебрежение към откривателя в научните среди, не взеха насериозно този паметник.
Светилището дълго време бе оставено на произвола на съдбата и милостинята на иманярите. По онова време професор Тодор Бояджиев работеше в Института по ядрени изследвания в Дубна – нещо, което малцина знаят. Беше ме помолил да му намеря къща в Долен, която да закупи и когато се пенсионира, да продължи изследванията си на светилището. Тук отварям една голяма скоба за всички, които определяха професора като човек с доста развинтена фантазия, да не кажа, че в прав текст такива като нас ги наричат в истинския смисъл на думата – Луди! Но не – това, което професора даде на археолози и историци, си беше за тях,защото те са специалистите в областта и както казваше той приживе именно те трябваше да продължат проучванията.
Въпреки, че навсякъде се пише ,че той е математик, което е абсолютно вярно, всъщтност той бе и физик и именно в тази област бяха концентрирани неговите проучвания на Градище. Всеки сам може да провери с какво се занимава Институтът по ядрени изследвания в Дубна и колко българи имат честта да бъдат част от него.
Чак след смъртта на професор Тодор Бояджиев „Градище“ намери отзвук сред правоимащите и бяха направени археологически поучвания. За съжаление подробни резултати от това проучване не са достъпни за обикновенните хора като мен. Попитах археоложката, която откри според думите й уникален глинен олтар /есхара/, – къде може да се види олтара, както и останалите находки? Но на въпросите, зададени от лаици, отговорите не са задължителни – получих само мълчание. Все пак изпратих координати на „Слънчевата книга“, която може да им е от полза някога.
Единственият исторически паметник, за който се сетих, доказан от науката у нас и сходен по замисъл със „Слънчевата книга“, е „Пещерата Утроба“ , намираща са в близост до село Ненково /Кърджалийско/, пише в непубликувания досега пътепис.
Да се надяваме, че археолозите и правоимащите на база на разкритията в пътеписа ще прояват интерес към открития уникален паметник „Слънчевата книга“, на който да се наслаждават и възхищават туристите“. /http://slunchevakniga.blogspot.bg/2016/02/blog-post.html/
