На 1 март България отново отбелязва един от най-обичаните си традиционни празници – Денят на Баба Марта, символ на пролетта, обновлението и надеждата. Празникът, дълбоко вкоренен в българския фолклор, съчетава древни вярвания, митични образи и ритуали, които продължават да се предават от поколение на поколение.
Най-разпознаваемият елемент на празника е мартеницата – усукана бяла и червена нишка, която се подарява за здраве, късмет и защита. Според народните вярвания бялото символизира чистота и ново начало, а червеното – жизненост и сила. Легендите за произхода на мартеницата са многобройни – от прабългарски корени до предания за жената на хан Аспарух, която първа изработила подобен амулет. Съвременните изследователи подчертават, че мартеницата е част от древни зимно-пролетни обичаи, свързани с плодородието и защитата от зли сили.
В българския фолклор Баба Марта е митична фигура – сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари), известна със своя променлив характер. Тя може да бъде усмихната и благосклонна, но и внезапно да се разгневи, което според народните вярвания обяснява непредвидимото мартенско време. Смята се, че когато хората са усмихнати и добри, Баба Марта също се усмихва и дарява топли дни. Ако обаче се ядоса, зимата се връща.
Първи март е ден, изпълнен с ритуали, които имат за цел да прогонят злото и да посрещнат пролетта.
Хората се закичват с мартеници, които носят до появата на първите щъркели, лястовици или цъфнали дървета.
В някои региони се извършват обреди за гонене на змии и гущери – символично прочистване на дома и природата.
В селата традиционно се палят огньове или се прескачат жарави за здраве.
Младите животни също се кичат с мартеници, за да бъдат здрави и плодовити.
Баба Марта остава жив празник и в съвременна България. В училища, детски градини, културни центрове и общности се организират работилници за мартеници, в които децата научават за символиката и традициите. Дори в центровете за бежанци у нас празникът намира място – деца и семейства от различни страни участват в изработването на мартеници и се запознават с българските обичаи, превръщайки празника в мост между културите.
