Родопите… Земя, която говори с езика на планините. Столетия наред тук живееха хора, създаваха домове, отглеждаха деца, мечтаеха. Каменните къщи имаха светлина зад прозорците, пейките пред портите бяха пълни със спомени.
Днес — тези къщи са празни. Пътеките обрасли, чешмите пресъхнали, селата мълчат.
Защо Родопите се обезлюдяват? Защо тази земя не може да задържи своите деца?
Отговорът може да се събере в една дума: надежда. Когато няма надежда — няма и човек.
Планините са тук, но хората ги няма
В родопските села останаха само възрастните. Няма младежи. Няма детски смях. Няма сватби, няма празници. Защото всяко младо поколение търси път към Европа.
Един е във фабрика в Германия, друг в оранжерия в Холандия, трети мие чинии в белгийски ресторант…
Защото тук няма работа, няма инвестиции, няма път, няма бъдеще.
Защо младите напускат Родопите?
Защото: Магистрала още няма.
В град Гоце Делчев (Неврокоп) няма летище.
В Смолян университетските дипломи събират прах.
Кърджали не стана индустриален център.
Малкият бизнес се задушава от данъци и липса на подкрепа.
Държавата идва тук само по време на избори. Но след това забравя. А хората остават в мълчание и забрава.
Пътищата водят към Европа, но не и към Родопите?
Иронично, но факт: Младите поемат с автобуси, влакове, самолети към Европа…
А селото им все още е на път но накъде?
Майка изпраща сина си със сълзи на очи, а той не се връща дори за празници. Защото няма защо да се върне. Защото тук няма работа, няма бъдеще, няма стимул?
Кой е виновен?
Не е само един. Това е общ провал на институциите и обществото.
Централната власт подценява региона. Местните политици предпочитат да мълчат.
Интелигенцията не пише, университетите не говорят.
А народът, уморен, нарича това „съдба.“
Но съдбата не е за онези, които мълчат — а за онези, които действат или бездействат!
Може ли Родопите да бъдат спасени?
Да. Ако: Се започне с инфраструктурни проекти;
Се предложат стимули за младите хора;
Се интегрира селското стопанство с туризма;
Местните продукти стигнат до световните пазари;
И най-важното — ако държавата започне да гледа на Родопите не само като география, а като съвест.
Заключение: Без хора и планината е самотна
Родопите са красива планина. Но смисълът ѝ е в хората, които я населяват. Ако ги изгубим — остават само камък, тишина и забрава.
Затова нашият призив е ясен:
Не обезлюдявайте Родопите — дайте им живот! Задръжте хората, за да говорят отново планините!
Иначе не планината ще ни изостави — ние сами ще се заличим.
Решение има то е всеобщата ни инициатива. Печели онзи, който се престраши и действа…
Автор: Ахмед Чолак – политически анализатор и председател на Сдружението българските бизнесмени и интелектуалци в Белгия
