Фискалният съвет публикува макроикономическите си прогнози за 2026 г., като отчита „значителни рискове поради нестабилността на геополитическата и вътрешнополитическата обстановка“.
Поради високата несигурност институцията разработва три сценария за икономическото развитие – реалистичен, песимистичен и силно песимистичен. Според оценката на Съвета вероятността за реализиране на базовия, реалистичен сценарий е 60 %, докато останалите два са оценени с по 20 %.
В реалистичния сценарий се приема, че „рязкото покачване на цените на енергията вследствие на войната в Персийския залив“ ще доведе до влошаване на външната конюнктура и забавяне на растежа, подобно на класически шок в предлагането от 70-те години.
Прогнозата стъпва на предположението, че конфликтът в Близкия изток ще бъде „относително краткотраен“ и ще приключи до средата на 2026 г., след което се очаква постепенно възстановяване на икономическата активност и нормализиране на цените на енергийните ресурси.
Песимистичният сценарий допуска, че смущенията в международната търговия и доставките на суровини ще продължат до третото тримесечие на 2026 г., а възстановяването ще бъде по-бавно.
В силно песимистичния сценарий се разглежда възможността за „по-тежък и продължителен шок в доставките на енергийни ресурси“, включително прекъсване на голяма част от потоците през Ормузкия проток и щети върху енергийната инфраструктура в Близкия изток. В този случай нормализиране на доставките се очаква едва в началото на 2027 г., а международните финансови пазари остават под силен натиск.
И в трите сценария Фискалният съвет представя прогнози за БВП, инфлация, потребление, инвестиции, износ и внос. Според реалистичния сценарий номиналният БВП през 2026 г. се очаква да достигне 126.9 млрд. евро при реален растеж от 2.5 %. В силно песимистичния сценарий растежът се забавя до 0.5 %, а инфлацията достига 5 %.
