Разсекретена стенограма от Националния архив за сигурност на САЩ разкрива непознати детайли от преговорите между руския президент Владимир Путин и американския му колега Джордж Буш-младши през 2001 г.
Документът, цитиран от „Дойче веле“, показва, че в началото на мандата си Путин активно е проучвал възможността Русия да се присъедини към НАТО, аргументирайки се, че страната му се чувства „изключена“ от алианса.
По време на разговорите Путин е подчертал европейската и мултинационална идентичност на Русия, като дори е изразил готовност страната му и САЩ да бъдат съюзници срещу бъдещи предизвикателства, визирайки нарастващата роля на Китай.
В отговор президентът Буш е уверил руския лидер, че не го разглежда като враг и счита Русия за част от Запада, но е поставил акцент върху нуждата от вътрешни реформи – върховенство на закона, свобода на пресата и развитие на предприемачеството.
Стенограмата разкрива и тълкуването на Путин за разпада на СССР, който той описва като акт на „добра воля“, довел до доброволен отказ от хиляди квадратни километри територии в Украйна, Казахстан и Кавказ. Още тогава той споделя пред Буш, че руските елити се чувстват „измамени“ от промените след края на Студената война.
Интересен исторически паралел се появява в изказванията на руския президент от края на 2025 г. пред клуба „Валдай“. Там той припомня опитите за сближаване с НАТО през 1954 г. и 2000 г., но пропуска да спомене конкретния разговор с Буш-младши.
Днес Кремъл използва разширяването на НАТО на изток като основен аргумент за войната в Украйна, твърдейки, че инвазията от 2022 г. е била „превантивна мярка“ срещу приближаването на алианса до руските граници.
Въпреки тези твърдения, резултатът от руската агресия доведе до безпрецедентно разширяване на пакта с приемането на Финландия и Швеция. По този начин границата на Русия с НАТО се увеличи с 1300 километра – развитие, което в началото на века изглеждаше като част от обща архитектура за сигурност, но днес е повод за дълбока геополитическа криза.
