Днес православните християни отбелязват Разпети петък – най‑тъжния и най‑строг ден от Страстната седмица, посветен на разпятието, страданията и смъртта на Исус Христос.
Денят е белязан от дълбоко смирение, мълчание и молитва, а църковните служби напомнят за последните часове от земния живот на Спасителя.
В храмовете в цялата страна се изнася Плащаницата – платното, символизиращо Христовото погребение. Вярващите минават под него като знак на почит и надежда за духовно пречистване. Богослуженията са особено тържествени и събират хиляди миряни, които според традицията вярват, че молитвите на този ден имат особена сила.
Разпети петък е ден на строг пост. Според канона не се консумира никаква храна, а в народната традиция се избягва всякаква работа – не се шие, не се пере, не се копае и не се пали огън. Смята се, че това е време за вътрешно смирение и размисъл.
В българските обичаи денят е свързан и с вярването, че природата „скърби“ заедно с хората. В някои региони се смята, че ако вали дъжд, годината ще бъде плодородна. В други се вярва, че водата на Разпети петък е лековита и се използва за здраве.
Разпети петък е част от подготовката за най‑големия християнски празник – Възкресение Христово. След днешната тъга и тишина, съботният ден носи очакването за чудото на Възкресението, което вярващите ще посрещнат в нощта срещу неделя.
