Отливът от армията, липса на въоръжение и военна индустрия са сред очертаните проблемни точки
Към момента няма заплаха за страната ни. Има рискове като увеличаването на миграционни потоци и от терористични атаки. Трябва да продължат консолидираните усиля на институциите за евакуация на българските граждани от военните зони и освобождаването на българските моряци от кораба „Галакси лийдър“.
Това зави президентът Румен Радев след като днес свика Съвета за национална сигурност.
В Съвета участваха премиерът, председателят на Народното събрание, министрите на външните и вътрешните работи, на отбраната и финансите, службите за сигурност и парламентарните сили.
В сряда служебният премиер Димитър Главчев свика Съвета по сигурността към Министерския съвет.
В присъствието на всички членове на съвета – лидери на политическите сили в 50-ото НС, както и председателя на НС, Радев оправи препоръки към изпълнителната власт да:
Да продължи прилагането и при необходимост да се засилят предприетите превантивни мерки за недопускане на терористични актове на територията на страната, както и срещу дипломатическите ни представителства и българските военнослужещи в мисии и операции зад граница.
Да продължат усилията за евакуацията на българските граждани от региона на конфликтите, както и за освобождаването на нашите сънародници от екипажа на кораба „Galaxy Leader“.
Да се набележат и при необходимост наложат допълнителни мерки за охрана на държавната граница и противодействие на засилен миграционен натиск.
Да се засили сътрудничество със сродни служби за сигурност за осигуряване на своевременен и всеобхватен мониторинг на средата за сигурност с цел противодействие на терористични заплахи.
Да се извърши преглед и при необходимост да се актуализира Националният план за противодействие на тероризма, както и съответните планове, изготвени от държавните и местни органи.
Да се оценят икономическите рискове пред страната, да се извърши преглед на стратегическите резерви и при необходимост те да се попълнят.
Становището е препоръки с мнозинство, само един е гласувал против.
Трябва да си даваме сметка и това разгледахме подробно на Съвета, в какъв регион се намираме и какво можем да очакваме като тенденции в развитието на средата за сигурност. На север е Украйна, на юг е Близкият Изток, на запад са Западните Балкани, на изток от нас е Кавказ. Ние сме в центъра на този по-широк регион на нестабилност. Затова съм благодарен на всички участници, че се обединихме около позицията, че гарантирането на сигурност в свят, наситен с голяма динамика на геополитическите процеси с комплексен характер на заплахите и рисковете, е основна задача на държавното ръководство и изисква постоянни усилия за балансирано и адекватно развитие на всички елементи от системата за защита на националната сигурност – това са службите за сигурност, МВР, МВнР, Въоръжените ни сили, нашата отбранителна индустрия, защото именно на тях разчитаме да бъдат в пълна готовност, когато се наложи в кризи като днешните те да действат адекватно.
На този съвет направихме панорамен преглед на системата за защита на националната сигурност. Разчитаме на службите на навременна информация при заплахи. Оборудването, с което те разполагат, е остаряло или липсва такова, а те трябва да предприемат бързи действия срещу враждебни структури.
Важни участъци от границата ни с Турция все още е без ограда, видеонаблюдение и други средства за охрана, подчерта Радев.
Подобни изводи направихме и за дипломатическата ни служба. МВР също има своите проблеми, свързани най-вече с подготовката на кадрите и оборудването им. Това се отнася с особена сила за охраната на държавните ни граници. Напоследък най-сетне бяха предприети важни стъпки за кадровото обезпечаване на Гранична полиция, но в същото време важни участъци от нашата държавна граница с Република Турция, която се явява от особена значимост за сигурността на ЕС, все още на тях липсва преградно съоръжение, липсват системи за видеонаблюдение и други важни технически системи.
Има сериозен отлив на личния състав в сектор „Сигурност“. През 2017, 2018, 2022, 2023 са свиквани КСНС от Радев, на които вече са поставени въпросите за липсата на военни.
На 30 май 2017 г., на първия Съвет, който свиках като президент, ясно сме приели предложение и становище за попълване на недостига от личен състав в сектор "Сигурност" и повишаване на неговата квалификация, мотивация и престиж.
На 19 април 2018 г. сме приели: "необходими са своевременни действия за пресичане на тревожния отлив от Въоръжените сили, за тяхното окомплектоване, за издигане на социалния статус на военнослужещите и цивилните служители и престижа на военната професия".
На 15 февруари 2022 г.: "преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия".
На 11 ноември 2023 година – същите изводи.
Разгледахме това съвсем откровено на този Съвет и когато съпоставихме какво сме искали да постигнем, а какви са реалните цифри, статистиката изобщо не е в наша полза, защото общият некомплект на армията през 2018 г. е бил 19.9 процента, тази година е вече 22,5 процента. На офицерите – общият некомплект е бил 19 процента, вече е 26 процента. Най-тревожното – процентът на заети места от курсанти при кандидатстване в нашите висши военни училища през 2018 г. е бил 80 процента заетост на местата след кандидатстване, а тази година е само 47 процента заети от обявените места. Трябва да си даваме сметка, че този процент ще намалее драстично, докато курсантите завършат съответните висши училища.
Ние си дадохме сметка съвсем откровено, че именно това разминаване между приетите становища и предложения и фактическата ситуация налага да сменим подхода. И много се радвам, че всички участници изразиха това мнение, че ние наистина трябва да преосмислим отношението си към националната сигурност и към състоянието на тези най-важни нейни елементи, каза Радев.
Увеличаването на заплатите в армията президентът каза, че не е панацея, а трябват ясни и дългосрочни политики – за развитие в кариерата и грижа към военните.
Обсъден е и чл. 59 от Конституцията. Липсва закон за защита на българските граждани, който е упоменат в ал. 2 на съответния член.
Обсъдихме повишаване на БВП в НАТО. Ясно е, че 2.5% ще отиват за отбрана. Трябва да се пресметне как ще се осигури този процент, без да се ощетяват българските граждани.
Преосмисляне на отношението към модернизация в техниката на армията. Трябва да се мисли за по-малки нискобюджетни проекти като дронове, системи за комуникация, наблюдение и др.
Трябва да въоръжим нашите сили и да ги включим в единното информационно пространство и да работим заедно с партньорите ни.
Радев засегна и българското военно производство, което според него е част от гаранция за поддръжка на техниката и адаптация към новите условя.
Това, което също обсъдихме на днешното заседание, е член 59 от Конституцията на Република България, който "оцеля" при последните промени, който гласи, ал. 1: "Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин", и алинея 2: "Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон". Такъв закон няма. Затова ние се обединихме да работим в бъдеще в направлението изпълнителната власт и най-вече законодателят да изработят и приемат такъв закон, като решат каква ще бъде формата на този закон, така че да дадат възможност на всеки български гражданин да изпълни своите конституционни задължения, както е записано в нашата Конституция.
Също така обсъдихме и тенденцията за повишаване на дела на брутния вътрешен продукт за отбрана в НАТО и особено при нашите съседи. Тенденцията е ясна – ние ще отиваме към 2.5 процента за отбрана, и трябва много сериозна преценка и на изпълнителната власт и на законодателя, как ние ще стигнем до този процент, без да ощетяваме останалите сектори, но ние трябва да осигурим адекватни способности в тази сложна среда за сигурност.
Още нещо, което разгледахме във връзка с Въоръжените сили – преосмисляне възможно по-бързо на отношението си към модернизацията на Българската армия. Трябва да местим фокуса не само върху големите проекти за модернизация – корабите, бойните машини, пехотата, самолетите, които остават приоритет, но и върху по-малки, нискобюджетни проекти с голям информационен потенциал, гарантиращ информационно превъзходство и научно предимство. Това са дронове, системи за разузнаване, комуникация, наблюдение, координация, коригиране на огън, връзка с космоса, системи за радиоелектронна борба и т.н.
Това, което виждаме, е какво става в Украйна – как с дрон за 1000 долара се унищожава танк за 5 млн. и ние трябва час по-скоро да наситим нашите Въоръжени сили с такива системи, които да ни позволят да включим всички платформи в единно информационно пространство и да бъдем съвместими с нашите съюзници.
И последно – за българската отбранителна индустрия – ние винаги на тези Съвети досега, отнасящи се до отбраната, сме посочвали, че българската отбранителна индустрия трябва да участва активно в реформирането и в укрепването на сектор „Сигурност“, защото виждаме уроците от съвременните конфликти – те доказват по категоричен начин ключовото значение за наличието на собствен потенциал за производство на отбранителни продукти и най-вече за гарантиране на надеждност и непрекъсваемост на процесите по тяхната поддръжка, експлоатация, осигуряване и адаптация към новите условия.
И наистина, тук очаквам и инвестициите, които се правят в нашата отбранителна индустрия, особено касаещи критично дефицитни производства като барут, като взривни материали да имат разбиране и от държавата и местната власт и по-бързо да намират своята реализация. Да, разбира се, инвестирането в сигурност има своята цена, но всички ние днес се обединихме около становището, че всъщност сигурността е фундаментът на държавността и без сигурност не можем да говорим за обществено развитие и просперитет на нацията. Това са важни теми, защото те касаят не само нашата национална сигурност, касаят нашите съюзнически ангажименти към системата за колективна сигурност на Алианса и към Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и това, което днес ние взехме като решение, е да продължим да работим активно – и Министерски съвет, и законодателната власт, и политическите партии, така че ние в най-скоро време да направим така че да тръгнем в посока, която наистина да допринася за по-голяма сигурност и спокойствие на нашето общество.
Уверен съм, че консенсусът, които постигнахме днес, ще намери своята широка институционална и обществена подкрепа. Още веднъж благодаря на всички участници в днешния съвет, благодаря и на медиите, завърши президентът.
