Съветите на 104-годишния Димитър Перухов от Гоце Делчев
Всеки жител на град Гоце Делчев или на околните села, който през последния половин век е имал нужда от книговезки услуги, непременно е прибягнал до помощта на Димитър Перухов. И днес той пак посяга към материалите за подвързване, макар че дъщеря му Величка вече успешно го замества.
Роден е през 1916 година. Родителите му са бежанци от Горно Броди. Установили се в Неврокоп, първоначално те живеели в стара турска къща, но в началото на 20-те години баща му, който бил зидар, сам си построил къща оттатък реката – на два етажа, с голяма тераса.
Впрочем, той вложил майсторлъка си в строителството и на много къщи на главната улица. Освен трудова биография, бащата имал и революционна - бил борец срещу турското робство, участвал в освобождението на Неврокоп и лично познавал Пейо Яворов.
Спомените на бай Митко от далечното време на неговото детство са напълно съхранени. Живеели бедно, но сговорно. Разбирали се с турците, останали в града след Балканската война, дори си помагали. В махалата, която тогава наричали Ваглар, имало много деца. Само в тяхната къща били седем, но за съжаление оцелели само той и брат му.
Когато поотраснал, Димитър решил да учи в Земеделското училище в града. След завършването му се явил пред военна комисия, според която трябвало да стане свързочник. Така младият човек заминал за София и постъпил във военно училище, където изучил телеграфа и морза. Заедно с останалите курсисти участвал в създаването на телефонната линия София - Бургас. По-късно, по време на Втората световна война, бил на фронта като свързочник.
Бай Димитър е един от първите печатарски работници в Неврокоп. Земеделското училище било близо до Баймаковия хан, който се намирал на сегашната улица „Васил Левски“, срещу музея. Точно там се настанили с машините си печатарски работници, дошли от Кюстендил. Това съседство се оказало решаващо – младежът харесал печатарството и решил да му се посвети въпреки нередовното и ниско заплащане. При това тогава всичко се правело на ръка, тъй като градът все още не бил електрифициран.
След години машините трябвало да бъдат откарани в София. Бай Димитър все пак успял да купи две от тях, но при национализацията те му били отнети, както станало и с печатницата и книжарницата на Илия Хаджииванов. С тези машини била създадена държавна печатница към Градска търговия, в която опитният вече печатар продължил да работи. Така до пренасянето на машините в Благоевград.
Пред очите на възрастния човек и сега е касата с кутийки, в които били разпределени буквите. Текстът се набирал в калъп, а омастилени валяци минавали върху буквите. Така били отпечатвани формуляри за предприятията, визитни картички, некролози, листовки, които евреинът Жако издавал. Така излизал и тогавашният в-к „Хроника“.
Учител на бай Димитър в печатарството бил Стефан Галев, а в подвързването – Кольо Астарджиев, който упражнявал професията си също в печатницата. Благодарение на това любознателният печатар се научил да подвързва книги и когато в града вече нямало печатница, наред с работата си на параджия в местната гимназия, той извършвал и книговезки услуги.
Подвързвал е какво ли не – вестниците и списанията на читалището, ведомостите на предприятията, дипломни работи, книги. Продължил да се занимава с тази дейност и след пенсионирането си.
През своя дълъг живот Димитър Перухов винаги се трудел с желание и старание. Отглеждал тютюн, грозде, зеленчуци. Мъдростта, която предал на децата си, е, че човек, колкото повече работи, толкова е по-здрав и живее по-дълго.
Общуването с хората е другото разковниче за неговото дълголетие. Той винаги е усмихнат и приветлив. У него няма злоба и завист, никога не е говорил против съседи и роднини. И още нещо – спокойствието, философското отношение към живота.
В семейството си бай Димитър също е за пример. Заедно със съпругата си гледал своята майка, която починала на 98 години. Грижовен бил и към трите си деца – сина и двете дъщери.
Сред семейните албуми е съхранено и удостоверение, с което Димитър Перухов е награден като активен турист – „Отличник на БТС“. От млади години обикалял планините, но най-впечатляващото му постижение е изкачването на връх Мусала на 85-годишна възраст! Обичал и екскурзиите – при всяка възможност тръгвал на път.
Активният живот и умереността във всичко помогнали на бай Димитър да се съхрани бодър, въпреки че житейските бури не подминали и него. Изпитаната му рецепта за дълголетие и жизненост е: „Спокойствие, малко гимнастика, режим и винаги добри отношения с хората!“
