„Само с обединените усилия на всички институции и на българския бизнес ще направим качествен скок в развитието на модерна икономика и инвестиционна среда.“ С тези думи министър‑председателят Румен Радев откри първото заседание на новосъздадения Координационен съвет за насърчаване на инвестициите, който той определи като ключов елемент от модела за устойчив икономически ръст.
Премиерът очерта основните направления, върху които правителството ще работи – целенасочено привличане на инвестиции, подкрепа за българския бизнес, стимулиране на износа, повишаване на конкурентоспособността и производителността, както и подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат.
Радев подчерта, че през последните години икономическият растеж е бил търсен предимно чрез стимулиране на потреблението чрез заеми и раздаване на средства, вместо чрез инвестиции и експорт. Според него това е довело до спад в конкурентоспособността, висока инфлация, увеличаващ се дълг, бюджетен дефицит и влошена бизнес среда.
Като първа стъпка за промяна премиерът посочи приетите изменения в Закона за насърчаване на инвестициите, които създават нова архитектура за обединяване на всички инвестиционни политики чрез централен координационен механизъм към Министерския съвет. Втората ключова стъпка е намаляването на административната тежест. „Неслучайно тук са събрани толкова много министри, народни представители и представители на бизнеса, за да тръгнем по този път“, отбеляза Радев. В момента се събират предложения от всички ресорни ведомства за мерки, които да доведат до по‑ефективна администрация и по‑добра институционална среда.
Премиерът подчерта, че административната реформа е пряко свързана с повишаването на конкурентоспособността и производителността на икономиката. Третият акцент в работата на Координационния съвет е изготвянето на нова правна и институционална рамка за публично‑частните партньорства. Подготвяният законопроект ще даде възможност за реализиране на мащабни инвестиции в транспортната и енергийната инфраструктура, управлението на летища и пристанища, развитието на индустриални зони и разширяване на взаимодействието между българския и чуждестранния бизнес.
„Ако искаме модерна инфраструктура и стимулиране на икономиката през следващото десетилетие, трябва да дадем възможност на частния капитал да участва, а държавният бюджет да бъде насочен към ключови сфери – здравеопазване, образование, социални дейности, наука и култура“, заяви Радев. Той посочи Полша като пример за успешни европейски практики в публично‑частното партньорство. На заседанието присъстват и представители на ЕБВР, които представят успешни проекти от Гърция в областта на транспортната инфраструктура.
