Празнуваме свободата в дни на война.
Празнуваме Трети март като славна дата за България във време на разделение, на недоверие и смут.
Ежедневието ни поглъща със своята простота и подминаваме символите за отминалото време.
Символите на славата, победата и саможертвата. Тези, които писаха, биха се, говориха, оставиха завет, за да имаме днес ние страна. Да не бъдем разселено племе по чуждите държави, да не бъдем част от една паднала по-късно империя, да не бъдем сирачета на майката Земя.
Трети март под звука на химна, когато много българи не са си вкъщи. Едни чуват другата реч, други – грохота от разбила се ракета. Трети март е времето за осъзнатост кой къде е и докъде стигахме всички.
Дали има още „заедно“, „народ“, „промяна“, „воля“ и други ценности, които не са омаскарени като думи, но и като значение.
Дали животът може да бъде зъл и хладен във време, когато всички трябва да бъдем повече човеци – без значение от нашите различия.
Трети март – славна дата за поклон пред предците ни, довели свободата в България. Те са я извоювали с кръв и мастило, но за някой е била даром. И за тези изедници, все нещо няма да е достатъчно. Затова Трети март е датата на паметта – за тези, които ценят, че живеем в свободна държавата в несвободни времена. Но с неугасваща надежда!
Честит Национален празник!
