Проучване на Българската стопанска камара показва, че увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) ще се начисли върху цените на стоките и услугите и ще доведе до по-висока инфлацията през следващата година.
На 18 декември 2023 г., БСК представи резултатите от традиционното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2023 г. сред 784 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката. В пресконференцията участваха председателят на УС на БСК Добри Митрев и зам.-председателите Мария Минчева и Станислав Попдончев, както и доц. д-р Щерьо Ножаров – икономически съветник в БСК.
Проучването се осъществява за 19-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година.
През 2023 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от ковид-кризата, а впоследствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка на състоянието и на бизнес климата, и на собствените им фирми. Подобряване на бизнес климата виждат едва 14% от анкетираните, а по-добряване на състоянието на компаниите отчитат 22%. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими.
Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2023 г. се увеличават в 71% от фирмите.
Най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата, са липсата на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и често променящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на важност проблеми са корупцията (59%), неефективната съдебна система (41%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети анкетиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% – състоянието на инфраструктурата.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на изпълнителски състав и тесни специалисти, и в по-малка степен на административен и ръководен персонал. През 2023 г. сериозно нараства и търсенето на общи работници.
Повишава се делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната (60% през 2023 г. спрямо 47% през 2021 г.) и сериозно намаляват отговорите „не мога да преценя“ (от 27% през 2021 г. на 13% през 2023 г.), което показва повишаване на степента на информираност по темата.
50% от анкетираните виждат своето място сред проектите по НПВУ, което е тройно повече от 2021 г., когато едва 17% са отговорили, че някой от проектите по НПВУ би могъл да подкрепи дейността на компаниите им.
Традиционно, между 30 и 40 процента от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 г. – в първия случай след финансовата криза от 2009-2010 г., а във втория – заради ковид кризата. След отшумяването на ковид кризата, през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко (31%), но той бързо беше попарен от реалностите през 2022 и 2023 г., и в тазгодишното ни проучване отново преобладават песимистите – 43%.
Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 56%, като е налице известно влошаване на очакванията спрямо тези от края на миналата година.
Плановете за 2024 г.:
Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за 2024 г. ръст на възнагражденията.
Почти половината от анкетираните (44%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%).
32% от участниците в проучването ще търсят нови пазари.
30% са тези, които планират да увеличат инвестициите си в нови мощности.
Сред приоритетите на 44% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 30% възнамеряват да открият нови работни места.
Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите – 44% от анкетираните имат такива планове, 14% вече са инвестирали в тази посока, но 34% не си поставят подобни приоритети. 8% се въздържат, поради липса на финансов ресурс.
По-голямата част от участниците в проучването планират да инвестират в цифрови технологии или вече са го направили, като едва една-трета от анкети-раните смятат, че нямат нужда от дигитализация на производствените процеси. Най-големите пречки пред дигитализацията са липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции (47%), достатъчно финансов ресурс (32%) и недостатъчната информация за най-добри налични технологии (19%).
На база провежданите през годините годишни анкетни проучвания, БСК представя индекс за динамиката на бизнес климата, който показва през каква фаза преминава икономиката ни през съответната година – „възстановяване“, „подем“, „забавяне“ или „криза“. За базова година ползваме 2015-та, а данните показват следното:
От 2016 г. следва 4-годишен цикъл на подем до 2019 г., достигащ своя връх през 2017 г.
През 2020 година пандемията от COVID-19 хвърля страната в екстремна за наблюдавания период ситуация на криза.
Започналото през 2021 г. възстановяване е прекъснато през 2022 г., когато според проучването на БСК страната отново навлиза в кризисната зона.
През 2023 г. навлизаме в квадранта на „забавяне“. Въпреки че оценката за състоянието на икономиката се подобрява, очакванията остават ниски и все още не можем да говорим за възстановяване и подем.
