Учените са сравнили ДНК на 112 338 британци с генома на неандерталец, чийто фосил е открит в Сибир. Tака те са успели да свържат 15 физически черти с неандерталската ДНК, включително за цвета на косата и кожата. Други са поведенчески, като хронотипа на човека – дали е по-активен сутринта, или вечерта. Хората с неандерталска ДНК много по-често са активни вечер.
Около 2% от генома на съвременните хора е наследен от неандерталците. Резултатите показват, че неандерталците вече са се били приспособили към вариращата, а понякога и недостатъчна светлина в Европа, когато съвременният човек е пристигнал там от Африка преди около 50 000 години.
Учените от института за еволюционна антропология "Макс Планк" установили, че хората, наследили неандерталския ген, страдат повече от безспокойство и самота, склонни са да стоят до по-късно вечер и да пушат. Изследването потвърди също, че малкото неандерталска ДНК у хората с неафриански произход се отразява на цвета на кожата и косата, макар и не еднопосочно. Това показва, че неандерталците също са били по-мургави и по-светли.
