През текущия месец юли 2026 г. Европейската комисия предприе поредица от сериозни правни действия срещу България, засягащи неизпълнението на ключови европейски стандарти и директиви в редица стратегически сфери.
На първо място, висшият правоприлагащ орган на Европейския съюз изпрати официално мотивирано становище до страната ни, което е адресирано паралелно и до още единадесет държави членки.
Причината за тази мярка е регистрираният провал в покриването на задължителните норми за преработка на сметта, заложени в Рамковата директива за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО, актуализирана с Директива (ЕС) 2018/851).
Конкретно е констатирано, че България не е успяла да реализира фиксираната цел от 50% за подготовка за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци като хартия, метал, пластмаса и стъкло, чийто краен срок за изпълнение изтече още през 2020 година.
В сферата на финансите и администрацията Комисията издаде друго мотивирано становище срещу София. Този ход се налага поради обстоятелството, че държавата ни не е въвела изцяло в националното си право Директива (ЕС) 2025/872, регламентираща промените в Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (Директива 2011/16/ЕС).
Успоредно с това Брюксел изпрати до българските власти официално уведомително писмо, като същата санкция застигна и още десет правителства в общността. Процедурата е задействана заради налагането на неправомерни и силно ограничителни задължителни схеми за лицензиране или сертификация, насочени към строителните услуги и енергийните съоръжения.
Според направените анализи от ЕК, в някои случаи отделните държави въвеждат твърде мащабни изисквания за регистрация и удостоверяване на строителни дейности. От Европейската комисия са категорични, че подобни национални регулации директно нарушават принципите на Директивата за услугите (Директива 2006/123/ЕО).
В допълнение към тези производства, европейските комисари насочиха към България още две официални уведомителни писма за пропуски в сигурността и правосъдието. Първото от тях е провокирано от това, че страната не е гарантирала адекватното и коректно прилагане на Регламента относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества (Регламент (ЕС) 2019/1148).
Второто писмо е изпратено заради неспазване на Директивата относно правоприлагането (Директива (ЕС) 2016/680), чиято цел е да контролира обработката на чувствителна информация от специализираните органи, гарантирайки фундаменталното право на гражданите за защита на техните лични данни.
