Александрина Андреева е първата дама, избрана за президент на студентското правителство на Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Тя заема поста само от месец и половина, но вече е пълна с идеи за бъдещи проекти на студентската структура. Александрина е на 20 години. Родена е в Севлиево. В момента е втори курс по специалността „Публична администрация“.
С какви чувства поемаш поста президент на студентското правителство на Правно-историческия факултет в ЮЗУ „Неофит Рилски”?
За един студент, който познава тази структура е истинска чест да заема такъв пост. Това е уникална по себе си структура, която буквално възпитава лидери и качествени кадри по различните специалности. Трудно ще е с думи да се опише огромното вълнение, когато поех тази позиция. Приемам я с огромна отговорност. Най-важното, към което се е стремяла и продължава да се стреми нашата организация, е да защитава правата на студентите и да подобрява студентския живот в университета. Аз също ще работя в тази посока.
Какви цели и предизвикателства поставяш пред себе си?
Както и досега, правителството продължава да поддържа екип от млади и амбициозни хора. Главното, към което се стремя е да продължавам да мотивирам всички онези креативни хора, участващи в организацията. Освен това искам връзката със студентите да бъде още по-засилена. Да знаят, че когато има нередности, винаги могат да се обръщат към нас. Подготвили сме множество проекти, полезни както за студентите, така интересни и за обществото. Предизвикателствата ни съпътстват постоянно, но точно така успяваме да се изградим като личности.
Какви проблеми най-често ти се налага да решаваш като президент на студентското правителство?
В обкръжението ми е пълно с качествени кадри, които улесняват и подобряват работата в правителството. Моята работа е да ги координирам. Когато изникне нещо спешно, да реагирам навреме и по правилния начин.
Лесно или трудно е да си на такъв пост? Откриваш ли прилики с политическото правителство?
Не бих казала, че е лесно да си на такъв пост. Може би това е приликата с политическото правителство, едва ли и на тях им е лесно. Но при нас нещата са малко по-различни. Ние залагаме на обратната връзка между хората, стараем се да работим единствено и само за тях, даваме възможност на всеки да се изяви с това, в което е добър.
Имаш ли любим политик, от когото черпиш примери за подражание?
Нямам любим политик и подражание не бих черпила от никой от тях. По скоро се възхищавам на вече доказали се хора, смея да твърдя, че има такива и от предишните кабинети на правителството. Всеки, който е на висш държавен пост, трябва да има индивидуален характер, да има съзнанието да управлява, а не след като бъде избран, да се мисли за „помазан” и да забрави от къде е дошъл и обещанията, които е дал.
Защо младите хора у нас предпочитат да търсят реализация в чужбина?
Голяма част от младите хора в България са в депресия. Те са притеснени от случващото се в страната. Не знаят дали ще има сигурно за тях бъдеще, дали ще им бъде осигурено това, което всяко правителство обещава с постъпването на новия си мандат. Реализацията в България се осъществява, ако имаш късмет да попаднеш на правилния екип от хора. Не трябва да се строят единствено магистрали, трябва от време на време да се мисли и за „пътищата” на младите хора. Много от тях са наистина способни, а няма къде да го покажат. Тази ситуация ще продължава да съществува, докато някой не реши да направи нещо за младите, защото на тях не им трябват думи, трябва им действие и стимул, за да има за какво да останат в страната.
Оптимист ли си за България? Смяташ ли, че ситуацията у нас ще се промени в положителна посока?
Вярата у хората относно политиците отдавна я няма. Те са разочаровани и вече не очакват нищо. Но колкото и наивно да звучи, съм оптимист. Смятам, че в даден момент ще изплуваме нагоре и ще станем наистина силна и способна държава в очите на народа.
Виждаш ли себе си в бъдеще в ролята на политик?
Труден въпрос, никой не знае какво му предстои. Но да, виждам се като политик и ако това се случи един ден, първото, за което ще се хвана, ще бъде образованието в България. Тъй като съм била на мястото на българския студент, ще имам голямата мотивация да направя някоя реформа, за да подобря студентския живот в България. Не знам дали ако съм на такъв пост ще успея да се преборя с всички неуредици, но със сигурност ще имам какво да покажа и ще давам на младите хора възможност да изказват вижданията си за случващото се.
Какво искаш да кажеш на днешните управници?
Нека да не се самозабравят, все пак ги е избрал народът. Да дават повече възможности на младите хора в България, ще бъдат изненадани на какво са способни, за да постигнат дадената цел. Знам, че не е лесно да бъдеш на ръководен пост, макар и да се говори точно обратното. Може би това твърдение никога няма се промени. Но ако поне малко политиците се вслушваха в думите на народа, щеше да им е по-лесно.
Има ли лидери днес у нас?
Има лидери, за жалост повечето от тях „спят”, други смятат, че я няма каузата, за която да се борят, трети пък ще кажат,че го няма полето за изява. И аз започвам да се чудя вече, но въпреки това, смятам, че ги има. Може би мотивацията им не е толкова голяма, или пък изчакват подходящия момент за да изпъкнат. Но именно те са хората, които трябва да ни подтикват към желаната цел.
