Отиде си една от най-емблематичните фигури на българския куклен театър – Слава Рачева. Тъжната новина беше съобщена от Съюза на артистите в България, откъдето отбелязват, че „с нея си отива цяла епоха, изпълнена с магията на детството, добротата и онзи незабравим глас, който десетилетия наред ни пожелаваше „Лека нощ““.
Родена през 1938 г. в София, Рачева посвещава живота си на сцената – от първите си изяви в Хора на софийските девойки до дългогодишната си работа в Столичния куклен театър. Макар да завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски и Моис Бениеш, истинското ѝ призвание остава кукленото изкуство и работата с деца.
През 1961 г. създава образа, който я превръща в национална любимка – „Педя човек, лакът брада“. С него тя влиза във всеки български дом и разказва приказки, възпитали поколения. На сцената има над 80 роли, сред които Макс, Мечо Пух и Бабата от „Рибарят и златната рибка“. Гласът ѝ остава запомнен и от радиото, дублажа и десетките грамофонни плочи, с които много деца са заспивали.
Слава Рачева ръководи Столичния куклен театър в трудните години между 1992 и 1997 г., доказвайки се като отдаден и достоен директор. За огромния си принос към българската култура е удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие.
Оставя след себе си творчество, което ще продължи да живее в спомените на поколения зрители.
