Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев и министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев представиха общ преглед на действащите програми и мерки, насочени към ограничаване на агресията сред учениците.
В началото на изявлението проф. Вълчев подчерта, че проблемът е отдавна идентифициран, но „заради ниското доверие в институциите и заради разпилеността на различните програми“ резултатите не са достатъчни.
Той посочи, че съществуващите инициативи – сред които „Без агресия за сигурна образователна среда“ и „Приобщаваща и сигурна образователна среда“ – трябва да бъдат обединени в единна програма, за да се повиши ефективността им. Според него кризата в българското семейство и проблемите в институциите изискват училището и родителите да действат като партньори: „Ако българският учител и българското училище не срещнат подкрепата от българското семейство, няма как училището да се справя с тези тежки проблеми.“
Министър Вълчев акцентира и върху необходимостта от повече специалисти в системата – над 1500 психолози и над 800 педагогически съветници вече работят в училищата. Той подчерта, че агресията се проявява на всички нива в обществото: „Агресията превзе комуникацията. Агресията се беше трайно настанила и в политическия живот.“
Вълчев съобщи, че заедно с МВР ще бъде разширена кампанията „Насилието е безсилие“, започната пилотно през 2025 г. в шест столични училища. Целта е през следващата учебна година инициативата да достигне до минимум 100 000 ученици в над 1000 училища. За целта МОН ще подготви 28 работни групи – координатор, психолог и педагогически съветник – които ще обучават регионалните структури.
Министър Демерджиев допълни, че държавата „абдикира дълги години от много от задълженията си“ и че предприетите мерки досега са били „формалистични, насочени към формално изпълнение на инициативи без никакъв реален резултат“. Той съобщи, че под координацията на министър-председателя институциите вече работят по качествена превенция и нов модел на контрол.
Демерджиев обяви, че се подготвя изцяло нов закон за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, тъй като действащият е от 1958 г. и е „крайно остарял“. Паралелно се разработва стратегия за обучение на инспекторите от Детска педагогическа стая и педагогическите специалисти.
Министърът подчерта и засиления мониторинг върху интернет пространството: „Хиляди са публикациите, които са свалени и които са идентифицирани със съдържание, което не отговаря на законовите условия.“ Той съобщи, че се обсъжда създаването на териториални структури за противодействие на киберпрестъпността, тъй като капацитетът на ГДБОП не е достатъчен за цялата страна.
В отговор на журналистически въпрос Демерджиев заяви, че ограничение за достъп на непълнолетни до социални мрежи е практически неприложимо:
Проблемът на едно такова ограничение е, че то практически е много трудно приложимо, да не кажа невъзможно. Обсъждахме подробно този въпрос. По-скоро към момента ще се насочим към контрол, защото да въвеждаме ограничения, които всеки непълнолетен или малолетен може да заобиколи с три клика на телефона, който използва, е контрапродуктивно. Не работим в тази посока — да приемаме мерки, които да изглеждат добре, а работим да се приемат мерки, които да работят добре и да осигуряват резултат. Тази мярка беше изяснена много ясно, включително в дебатите в Министерския съвет. Разясни ни я подробно министърът на иновациите и дигиталната трансформация — че една такава мярка много лесно може да бъде заобиколена. Грамотни са достатъчно младите хора. Трудно тя може да бъде реално приложена, а да се приемат мерки, които не могат да бъдат реално изпълнени, е нонсенс.
