Моджтаба Хаменей беше избран за нов върховен лидер на Иран от Събранието на експертите в изключително напрегната обстановка, белязана от война и сериозна вътрешна нестабилност, съобщиха ирански медии.
Той е вторият син на покойния върховен лидер Али Хаменей и дълги години оставаше в сянка, макар анализатори да го определят като ключова фигура зад кулисите на властта.
Изборът му се смята за необичаен, тъй като Моджтаба Хаменей не е сред най-високопоставените религиозни авторитети в шиитската йерархия, каквото по принцип изисква конституцията. Въпреки това той е описван като влиятелна фигура с дългогодишни позиции в политическите и силовите структури. Изградил е тесни връзки с Корпуса на гвардейците на ислямската революция и с ключови звена на системата за сигурност, което според наблюдатели е било решаващо за утвърждаването му като наследник в момент на външен натиск и вътрешни сътресения.
Решението за избора му не се разглежда като стандартна процедура по приемственост, а като резултат от влиянието на силовия апарат и кризисната ситуация в страната. Според анализи назначаването му цели запазване на контрола и приемствеността в рамките на съществуващия елит, а не сигнализира структурна промяна в управлението.
Али Хаменей, управлявал Иран 36 години, беше убит на 28 февруари при съвместни удари на САЩ и Израел, докато се е намирал в своя комплекс. Загинали са също дъщеря му, зет му и внучката му, а съпругата му Мансуре Ходжасте Багерзаде е починала по-късно от раните си. Тялото му ще бъде погребано в свещения град Мешхед, като в Техеран се подготвя голяма прощална церемония. Датата на погребението все още не е обявена.
До избора на нов лидер страната беше ръководена временно от тричленен Съвет за ръководство, включващ аятолах Алиреза Арафи, президента Масуд Пезешкиан и председателя на Върховния съд Голамхосейн Мохсени Еджеи. Моджтаба Хаменей, който е на 55 години, отдавна е смятан за една от най-влиятелните фигури в управлението, въпреки че рядко се появява публично и не е заемал официален политически пост.
През годините той е действал в рамките на кабинета на върховния лидер, изпълнявайки ролята на посредник на баща си. Позицията му често е сравнявана с тази на Ахмад Хомейни, сина на основателя на Ислямската република Рухолах Хомейни. Анализатори посочват, че Моджтаба постепенно е укрепил влиянието си в политическите, силовите и религиозните институции.
Д-р Ерик Мандел, директор на Middle East Political and Information Network (MEPIN), коментира: „Моджтаба Хаменей, синът на бившия върховен лидер Али Хаменей, дълго време действаше зад кулисите в Техеран, изграждайки дълбоки връзки с Корпуса на гвардейците на ислямската революция и консолидирайки влияние в структурата на режима. Той е възприеман като един от архитектите на репресиите.“
Иранският автор и анализатор Араш Азизи допълва: „Ето защо той е своеобразна „черна овца“ за демократичните движения поне от 2009 г., когато се твърдеше, че е помогнал за организирането на репресиите. Счита се също за фаворит на части от управляващия елит, включително среди, близки до Мохамад-Багер Галибаф.“
Сред основните източници на влиянието му са тесните връзки с Революционната гвардия. По време на войната между Иран и Ирак през 80-те години той служи в батальона „Хабиб“, съставен от доброволци, свързани с революционните мрежи. Много от бойците, с които е воювал, по-късно заемат ключови позиции в системата за сигурност и разузнаването, което укрепва позициите му в силовия апарат.
През годините опозиционни фигури го обвиняват в намеса в изборни процеси и координиране на репресии срещу несъгласни. Въпросите около религиозната му легитимност остават, тъй като той не притежава титлата аятолах и не е признат като висш духовен авторитет, каквото изисква конституцията. Въпреки това политическата система на Иран често проявява гъвкавост, когато около даден кандидат се формира консенсус сред елита.
Избирането на Моджтаба Хаменей вероятно ще засили критиките, че Ислямската република се насочва към династичен модел на управление. След десетилетия в сянка той се оказва в центъра на един от най-решаващите периоди в съвременната история на страната.
Източник:Iran International
