На 14 февруари православните християни отбелязват Месопустна Задушница, наричана още Голяма задушница. Тя винаги се пада в съботата преди Неделя Месопустна – седмица преди началото на Великденските пости, и е първата от трите големи задушници през годината.
Денят е посветен на молитва и възпоменание на починалите близки. Според православната традиция именно в събота Църквата отправя обща молитва за душите на всички покойници. В храмовете се отслужват заупокойни литургии и панихиди, по време на които вярващите подават имената на своите близки, за да бъдат споменати в молитва.
По традиция хората посещават гробовете на своите роднини, почистват ги, украсяват ги с цветя и палят свещи – символ на вярата във вечния живот и духовната светлина. На този ден се раздава варено жито, което в християнството е знак за възкресението и надеждата, че както зърното умира в земята, за да даде плод, така и човешката душа преминава към вечността. Често се приготвят и хляб, питки и сладкиши, които се раздават „за Бог да прости“.
Месопустна Задушница носи силно духовно послание. Тя напомня за преходността на живота и за отговорността да пазим паметта за онези, които вече не са сред нас.
Така на 14 февруари, наред с празниците на виното и любовта, православният календар поставя и ден за размисъл и почит към паметта на починалите – напомняне, че духовната връзка между поколенията остава жива.
