Доверието в премиера Румен Радев отбелязва спад, а Делян Пеевски достига рекордно високо недоверие от 90%. Това показват данните от най-новото национално представително проучване на bTV и „Маркет Линкс“, представено от социолога Добромир Живков. Изследването е проведено сред 1005 пълнолетни граждани между 13 и 21 юни чрез лични интервюта и онлайн анкета.
Въпреки критичните нагласи към управлението, Народното събрание отчита частично възстановяване на доверието – от 19% през първия месец до 22% сега. Живков отбелязва, че отсъствието на антисистемни формации и по-умереният политически език създават по-спокоен фон в парламента.
Обратната тенденция се наблюдава при кабинета. Недоверието към правителството се увеличава с 6%, а доверието намалява с 5%. Въпреки това 45% доверие остава висок старт за ново управление. Според Живков обществото няма да даде традиционния 100-дневен толеранс, защото очаква реални реформи, а не популистки мерки. Реакциите към бюджета показват, че част от обществото възприема действията на кабинета като противоречиви.
Доверието в премиера Радев следва динамиката на кабинета – спад от 3% в доверието и ръст от 6% в недоверието. Нетният рейтинг намалява с 9%. Живков подчертава, че силната мажоритарна фигура на премиера влияе пряко върху обществените нагласи към правителството.
При останалите политически лидери доверието остава ниско. Костадин Костадинов е с 14% доверие, Божидар Божанов – 11%, Ивайло Мирчев – 12%. Бойко Борисов е с 13%, Асен Василев – 12%, а Атанас Атанасов – 9%. Делян Пеевски е с най-ниско доверие – едва 6% – и рекордно недоверие от 90%.
В електоралните нагласи няма съществени размествания спрямо изборите, но „Прогресивна България“ леко увеличава подкрепата си – парадоксално на фона на спада в доверието към кабинета и премиера.
Оценките за първия месец на кабинета „Радев“ са смесени. 41% смятат, че правителството се опитва да въведе ред след хаоса, а 19% приемат, че допуска грешки, но е рано за категорична оценка. 21% обаче го определят като неподготвено, а 11% смятат, че не променя модела, срещу който заяви, че ще се бори.
По отношение на финансовата политика 56% от анкетираните приемат тезата, че кабинетът наследява тежка ситуация и трябва да вземе трудни решения, включително за дълга. 29% обаче смятат, че „лошото наследство“ се използва като оправдание. Инициативата „Кошница с грижа“ разделя обществото почти поравно – 42% я приемат като грижа за хората, а 38% като пиар ход.
Оценката за посоката на развитие на страната остава по-позитивна от преди изборите, но възходящата тенденция се забавя и преминава в плато. Според Живков това показва известно буксуване в обществените нагласи към управлението.
