На 24 юни отбелязваме Еньовден – един от най-обичаните и мистични празници в българския народен календар. Свързан с лятното слънцестоене, денят съчетава древни езически ритуали и християнската традиция, която почита раждането на св. Йоан Кръстител.
Според народните вярвания, на този ден слънцето достига пика на своята сила, след което започва бавно да клони към зимата. В ранното утро, при изгрева си, то „трепти“ и „играе“, а който успее да види този момент, ще се радва на здраве през цялата година. Вярва се също, че преди да поеме по своя обратен път, слънцето се окъпва във водните източници, което прави водата в реките и изворите лековита.
Еньовден е и празникът на лечителите и билкарите. Смята се, че в нощта срещу празника и рано сутринта преди изгрев, лечебните растения придобиват най-голяма сила.
Според традицията се берат 77 и половина билки – за всички познати болести и една „половинка“ за неоткритата, непозната болест. С набраните растения се вие големият Еньовски венец, под който всички преминават за здраве и дълголетие.
Освен за здраве, празникът е изпълнен с ритуали за плодородие и предпазване на реколтата от бродници и магьосници, които според преданията се опитват да „откраднат“ берекета от чуждите ниви. Младите момичета пък участват в обичая „Ладуване“ или „Еньова буля“, чрез който гадаят за бъдещето си и за това кой ще бъде техният избраник.
