„От едни неща сме доволни, от други – не“, заяви икономическият експерт на КНСБ Любослав Костов след срещата между синдикати и работодатели, посветена на параметрите на бюджета и социално‑икономическите политики.
Синдикатите приветстват увеличението на максималния осигурителен доход, но според тях ръстът е недостатъчен и не отразява реалното нарастване на средния осигурителен доход. Костов подчерта, че липсва смелост за по-сериозно повишение, макар да призна, че бюджетът е за едва пет месеца.
КНСБ очаква през есента, при подготовката на бюджета за 2027 г., да започне разговор за промяна в данъчната система – включително повишаване на данък дивидент и данък печалба, тъй като според синдиката системата е регресивна и несправедлива.
Костов посочи, че най-бедните и хората от средната класа плащат по-висока данъчно‑осигурителна тежест като процент от дохода си в сравнение с най-богатите. „Чистачката на минимална заплата плаща повече данъци и осигуровки като процент от заплатата си от предприемач с €20 000 доход“, заяви той.
По отношение на минималната работна заплата КНСБ настоява да не се пипа чл. 244 от Кодекса на труда, докато не бъде изработен нов механизъм. „Няма как да махнеш нещо, преди да си измислил с какво да го замениш“, каза Костов.
Синдикатите са готови да работят по нов автоматичен механизъм през август, но предупреждават, че отпадането на сегашния текст ще постави бизнеса в по-силна позиция и ще блокира ръста към €700 минимална заплата от 1 януари.
Костов критикува и капиталовата програма, която според него е „надценена“ – заложени са над 9 млрд. евро, при положение че миналата година са изпълнени около 5.8 млрд. „Сметката не излиза, дори да включим общинските проекти и ПВО“, заяви той. Според КНСБ разходите за издръжка също са завишени с около 1.5 млрд. евро, или 36%, без реална промяна в потреблението на министерствата.
Синдикатите предупреждават, че покупателната способност няма да нарасне, а вероятно ще намалее заради продължаващата инфлация. Костов прогнозира, че тя може да достигне 7–7.5% до края на годината.
Относно приходите КНСБ смята, че те са изпълними, като инфлацията ще донесе допълнителни постъпления. Според Костов бюджетният дефицит няма да бъде 5.7%, а по-скоро около 3.5–3.8% в края на годината, което според него показва, че рискът е управляем.
