Журито в обявения от община Белица конкурс "Нащо гаро най-големо" беше изключително затруднено при избора на победител.
Всички участници се бяха постарали да оформят огромни клади, тъй като за първа година събието е със състезателен характер.
Журито реши да награди на първо място със 120 лв. квартал "Вотраче".
Останалите участници - "Ванастрана", "Русовица", "Тутракан" и "Долни край", получават по 100 лв. за старанието, с което бяха оформили своите "гаро"-та.
Почти всички жители на Белица бяха около огньовете, за да присъстват по махали на събитието.
Всяка година на Сирни заговезни, прощалната неделя преди Великия пост, в Белица се палят огньове /гаро/. Подготовката е емоционална, преминаваща в трескава надпревара за организиране и натрупване на най-голяма клада „гаро” от хвойна във всеки квартал на малкото градче.
Обикновено подготовката трае няколко дни преди „прощалната неделя”, в която се включват най-младите и най-яките момчета.
Запалването на "гарото" в Белица е характерен обичай, свързан с вярванията, че колкото е по-голям огънят и колкото е по-светло озаряването му, толкова годината ще е по-защитена от градушки и ще бъде плодородна.
С огъня се гони злото, а когато пламъците станат по-малки, младите момци прескачат гарото да са силни и здрави през годината.
Преди "гарото" се извършва и обичаят „амкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости ми!“, а „Простено да ти е!“ е задължителният отговор. Затова празникът в Белица се нарича още Прошка.
