Може ли Благоевград да се култивира?
След промяната очакваме промяната! Или казано иначе благоевградчани не търсят само еднократното, а искат постоянна, функционираща и работеща система, която да им осигурява спокойствие и комфорт в дома им – техния град.
Идва онова време от годината, в което коледните украси една по една ще започнат да красят града. Миналата година грандиозно откриване и грандиозна коледна елха „впечатлиха“ за миг жителите на областния град.
Остават обаче коментарите, че не е нужно да хвърляме пари за кич, пеперуди, конструкции и мега проекти. Говоря в множествено число като гражданин, плащащ данъци.
Благоевградският коледен дух от години се върти около кочинките. Мило название на дървените сглобяеми къщи, които предлагат скара и алкохол. Има течаща вода – по нормите на РЗИ, но тоалетните се намират в цветните алеи покрай пощата. И без да обиждам драгия читател и жител на града, кочинките са често посещавани от „прасета“, които съвсем не допълват облика на града с интелект особено след втората кана червено вино. Странно е как на 5 метра от Общината жителите изказваха негодувание срещу кмета, който "винаги е виновен", а жалби, предложения и заявки за промяна – никой не споделя, когато го попитат. Кочинките са фейсбукът на Благоевград или както и Ботев казва – в кръчмата сме силни, ама само в кръчмата.
Драма се превърна в блян за онези, които посетиха Коледното градче в гръцкия град. Но голямата драма настъпи, когато предложението за подобен модел в Благоевград, бе отхвърлено, защото „хората искали кочинките“. Някак си звучи нарицателно за цялата ни нация и щенията ѝ.
А защо да не вземем и пример от Запада и не внесем като едни възрожденци позитивното. Коледният базар във Виена – място, събрало цялата Коледа на света в сърцето на Австрия. Ръчни изделия, играчки, сувенири, лакомства – всичко това в България е извратено скъпо спрямо „защо да го купя като го има в левчето“. И във Виена има „кочинки“, но отиваш – взимаш си и ходейки ядеш и пак пиеш вино с канела.
И следващия казус, засягам като говорител на онези, които изслушвам, е, че отново празнично музикантите през църквата ще свирят.
Камбанен звън оглася Рождество, а Шушана е сама…
Ето така музикантите пред Христовия храм споделят таланта си с всички миряни. Точно там – на Димитровден, на Голяма Богородица, на Никулден, с кларинет и акордеон задължително молитвата и усамотението ти са придружени от мелодия на 90-те години.
Това се случва иронично във „Вароша“ – кварталът на културата и детския талант.
Като завършек на критичния сценарий за халтурата в града ще продължа с темата за музиката.
Вече фонтаните не пеят, а защо?
