Скандалът около белодробната болница в Благоевград се задълбочава. Скандал, тъй като досега не бяха известни два факта – болницата е имала пиар, за когото никой не знае, както и че болницата е съдена за източване на здравната каса за фиктивно лечение.
Темата се развира в областния център на фона на протекла миналата седмица акция на МВР и прокуратурата в Пловдив. Там бе установено, че има сериозни нарушения, сред които фиктивни хоспитализации, злоупотреби със скъпоструващи лекарствени продукти, съмнения за манипулирани клинични изпитвания, както и проблеми, свързани с болнични листове и решения на лекарски комисии.
Началничката на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив Мариела Генчева-Попова е направила самопризнания по разследването за предполагаемо източване на средства от Националната здравноосигурителна каса, бе известено по време на разглеждането на мярката за неотклонение на организираната престъпна група, сред която е и именно декана към Медицинския университет.
Министерството на здравеопазването разпореди мащабни проверки във всички 28 области на страната след установените нарушения в две клиники на УМБАЛ в Пловдив.
Но преди да стане ясно какви нарушения и дали въобще има такива в други части на страната, в Благоевград наяве излезе поредното черно петно върху местния, както е известен, тубдиспансер.
Подробности се разкриват в предложението, входирано до ОбС-Благоевград, за насрочване на извънредно заседание на две комисии към Съвета, на които да се изясни какво се случва с болницата.
Цялото предложение прочетете тук: Предложение_извънредни заседания – СБАЛПФЗ
Според внесения документ тревожните данни са станали известни по време на подготовката за смяна на ръководството на лечебното заведение, като до този момент общинската администрация не е била официално информирана за тях. Наред с това се очертава и опасност болницата да остане без управител в ключов за нея момент.
В предложението се посочва, че с решение на Административния съд в Благоевград е била отхвърлена жалбата на болницата срещу заповед на директора на РЗОК-Благоевград (през 2021-2022 г. – д-р Ивайло Димитров), с която е наложена санкция „частично прекратяване на договора“ по сключено споразумение с Националната здравноосигурителна каса.
Санкцията засяга три от общо петте клинични пътеки, по които лечебното заведение извършва дейност. Това са пътеките за диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при пациенти над 18 години, за лечение на гнойно-възпалителни заболявания на бронхо-белодробната система, както и за терапия на декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при заболявания на дихателната система.
Като основание за наложената санкция е посочено „отчитане на неизвършена дейност“ по смисъла на Закона за здравното осигуряване, като съдът е приел нарушенията за доказани.
Освен ограничаването на договора с НЗОК са наложени и финансови неустойки в размер на 1350 лева, както и задължение за заплащане на съдебни разноски за близо 3000 лева.
Решението все още не е окончателно, тъй като е обжалвано пред Върховния административен съд. Последното заседание по касационното производство е проведено през септември 2026 година, а произнасянето на върховните магистрати предстои.
В документа се подчертава, че ако ВАС потвърди съдебния акт на първата инстанция, прекратяването на трите клинични пътеки ще стане изпълнимо. Именно те са определени като основен приходоизточник на лечебното заведение, което създава реална опасност за финансовата му стабилност, за изплащането на възнагражденията на персонала, за продължаването на лечението на пациенти с белодробни заболявания и за стойността на общинското участие в капитала на дружеството.
Допълнително усложнение възниква и около управлението на болницата.
След решение на Общинския съвет от 25 септември 2026 г. досегашният управител е освободен, а за негов наследник е избран д-р Георги Лютов. Предизвестието на настоящия ръководител изтича на 25 октомври 2026 г., но вписване на нов управител в Търговския регистър все още не е извършено.
От проведената днес в Общината пресконференция, става ясно още, че след като е бил запознат със ситуацията около съдебния спор и възможните последици за лечебното заведение, д-р Георги Лютов е уведомил кмета, че няма намерение да поеме поста, като се очаква и писменото му потвърждение.
По този начин след 25 октомври болницата може да остане без управител именно в периода, когато се очаква окончателното решение на Върховния административен съд. В предложението се отбелязва, че редовното заседание на Общинския съвет е насрочено след тази дата, което налага предприемането на спешни действия.
Заради създалата се ситуация кметът предлага в най-кратък срок да бъдат проведени извънредно съвместно заседание на постоянните комисии по икономика и здравеопазване, както и извънредно заседание на Общинския съвет.
Сред темите, които трябва да бъдат разгледани, са рисковете за дейността на лечебното заведение, мерките, предприети от ръководството, бъдещото управление на дружеството и възможните последващи действия от страна на местната власт.
Предвижда се настоящият управител да предостави подробна информация за състоянието на делото пред ВАС, приходите от засегнатите клинични пътеки, прогнозите за финансовото състояние на дружеството, причините общината да не е била уведомена своевременно за санкцията и съдебното решение, както и за всички предприети правни, финансови и организационни мерки.
Застрашен ли е в случая управителя – д-р Владимир Пандев, от ударите на закона?
Отговорът на кмета Методи Байкушев е:
„В момента разсъждаваме за това каква е реалната ситуация и какво е възможно да се направи. Не мисля, че точно в момента най-важният въпрос е за отговорност. Имайте предвид, д-р Пандев не е управител от четири години. Все пак той е управител от две години. Така че на извънредното заседание на комисиите се надяваме той да изясни ситуацията и дали и доколко е бил наясно за съществеността на този риск“.
Така д-р Пандев просто ще отговори, както е записано и в предложението за заседанията за „мерките, предприети от болницата по констатираните нарушения“ и „защо болницата не е уведомила Общината и ОбС за санкцията и решението на съда“.
Но следва логичният въпрос: Ще бъде ли изслушан и предният управител на болницата, в чието управление е заведено делото, а именно д-р Петър Георгиев? Отново отговорът на Байкушев е:
„Да, всеки може да бъде изслушан. Въпросът е, че има управител, който изпълнява тази длъжност вече около две години — мисля, че даже повече от две години. Така че редно е той да бъде поканен и да разясни какво е положението и какво е планирано“.
Но в предложението на самото заседание д-р Георгиев не фигурира.
Причнината за избор на вр.и.д. е, че дотогавашният управител на общинската белодробна болница д-р Петър Георгиев излиза в пенсия.
Номинацията на д-р Владимир Пандев за временно изпълняващ длъжността е издигната по предложение на Комисията по здравеопазване и социална политика и разгледана от местния парламент като консенсусна фигура.
Година след избора на д-р Пандев, през септември 2025 г. Окръжна прокуратура – Кюстендил официално внесе в съда обвинителен акт срещу лекаря.
Той е предаден на съд по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност (медицинска професия). Делото е свързано с трагичната смърт на 5-годишно момченце от село Стоб през май 2024 г. Според прокуратурата, по време на дежурство в Спешна помощ, д-р Пандев е предписал домашно лечение и е отказал хоспитализация на детето, което малко по-късно развива остра недостатъчност и издъхва. Законът предвижда наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода и евентуално отнемане на лекарски права.
А още година след 2025-а, д-р Пандев бе предложен за отстраняване от длъжността му на управител, тъй като общинският съветник Иван Станчев се оказа пиар на болницата отново без никой да знае.
В Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания Станчев е назначен на този пост от управителя д-р Владимир Пандев през октомври 2024 г. без конкурс.
Впоследствие Иван Станчев е преназначен на длъжността отговорник за техническата поддръжка на базите на Тубдиспансера (в някои документи описван и като „Ръководител проекти“ или административна позиция). При преназначаването му на тази техническа позиция месечното му възнаграждение е намалено драстично до около 1250 евро (около 2500 лева). Поради факта, че Станчев има ТЕЛК решение за заболяване (диабет), първоначалните опити на ръководството да прекрати изцяло трудовите му отношения с болницата бяха законово блокирани.
Непосредствено преди отстраняването си през септември 2026 г., д-р Пандев внесе официално предложение до Общинския съвет за разкриване на нова експертна ТЕЛК комисия към самата белодробна болница.
Всички тези данни до тук обаче оставят най-големия въпрос: кой носи отговорност за опасността болницата да остане една празна сграда.
Болницата е била юридически и административно длъжна да отрази разходите за адвокат/ -и по делото с НЗОК в своите отчети.
Като еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) с общински капитал, белодробната болница е длъжна да съставя Годишен финансов отчет (ГФО) по Закона за счетоводството.
Сумите, платени на адвокат или адвокатско дружество за процесуално представителство срещу НЗОК, задължително се осчетоводяват в графа „Разходи за външни услуги“. Тяхното укриване или неотразяване представлява сериозно финансово нарушение.
Съгласно Наредбата за учредяване и упражняване правата на община Благоевград в публични предприятия и Закона за публичните предприятия, управителят е длъжен да представя подробен Доклад за дейността заедно с финансовия отчет. Такъв е представян и приеман от ОбС, но не е ясно дали в него е фигурирала информацията за делото.
Следователно отново въпросът е кой носи отговорност за изготвяните отчети.
Припомняме, че през 2021 г. в болницата се проведе акция на МВР и прокуратурата, при която имаше задържани за разпит.
Скандалът с белодробната болница в Благоевград излиза извън града, тъй като отново поставя под въпрос какво пише в здравното ни досие и кой точи касата, която всяка година получава един от най-големите бюджети, за да осигурява достъпно здраве за всеки данъкоплатец. Схемите с фиктивни лечения обаче не са новост, но остава най-важното – кой е отговорен за харчовете, безстопанствеността и липсата на прозрачност.
