НачалоБългарияКакво представлява Бюджет 2026?

Какво представлява Бюджет 2026?

ИЗТОЧНИКМС

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г., която представлява мотивите към законопроекта.

Рамка и основни допускания

Бюджетът за 2026 г. е изготвен в съответствие с първия Национален средносрочен фискално-структурен план за периода 2025–2028 г., като в него са отразени политики, приоритети, реформи и инвестиционни планове в средносрочен хоризонт. Фискалната политика запазва приоритета за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.

Поради въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., бюджетните документи за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс 1 евро = 1,95583 лева.

Първоначално внесените проекти на бюджетни закони за 2026 г., одобрени от Министерския съвет през ноември, бяха оттеглени с Решение № 839 от 2 декември 2025 г.

Макроикономически прогнози и фискални параметри

Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите предвижда растеж на икономиката от 2,7% през 2026 г., с очаквания за 2,5–2,4% през 2027–2028 г. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде около 3,5%, забавяща се до 2,9% през 2027 г. и 2,5% през 2028 г. Прогнозата е потвърдена от Фискалния съвет и е близка до очакванията на международни институции.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) е планирано като дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% през 2027 г. и 2,4% през 2028 г.. Тези нива позволяват финансиране на заложените разходни политики, обезпечени с приходни мерки.

Държавният дълг се очаква да достигне 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. Максималният размер на новия държавен дълг за 2026 г. е до 10,0 млрд. евро, включително до 3,2 млрд. евро по инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост. Минималният фискален резерв към 31.12.2026 г. е заложен на 2,4 млрд. евро.

Доходи и данъчна политика

Приходите, помощите и даренията по КФП са планирани на 50 402,3 млн. евро през 2026 г., 51 546,9 млн. евро през 2027 г. и 54 745,6 млн. евро през 2028 г. Ръстът през 2026 г. спрямо очакваните 44 499,2 млн. евро за 2025 г. се дължи основно на нови приходни мерки и ефект от мерки, приети през 2025 г., които не се проявиха в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.

Предложенията за изменения в данъчното законодателство, взети предвид при прогнозиране на данъчните постъпления, включват:

  • Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск.
  • Разширяване на електронното проследяване на движението на транспортни средства, превозващи стоки с висок фискален риск.
  • Данъчно облекчение за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) — признаване на допълнителни 25% от разходите за НИРД за данъчни цели и възможност за увеличаване с 25% на амортизируемата стойност при формиране на дълготраен нематериален актив.
  • Продължаване на новия акцизен календар за тютюна с цел поетапно увеличаване на акцизните ставки.
  • Продължаване на данъчни облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) в увеличен размер и през 2026 г.
  • По-благоприятен режим за амортизиране на електрически автомобили.

От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20% на 22%.

Разходи и приоритети

Общите разходи по КФП са планирани на 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г. По националното правило разходите представляват 40,1% от БВП за 2026 г., 39,9% за 2027 г. и 40,0% за 2028 г. При прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана се отчита ефект, който води до спадане на тези разходи под 40%.

Основните разходни политики, водещи до увеличения в периода 2026–2028 г., са:

  • Увеличение на минималната работна заплата от 550,67 евро на 620,20 евро от 1 януари 2026 г.
  • Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли по т.нар. „швейцарско правило“.
  • Увеличение на обезщетенията за отглеждане на дете до 2 години от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г.
  • Увеличение на паричното обезщетение при завръщане на работа преди детето да навърши 2 години от 50% на 75%.
  • Увеличение на обезщетението за отглеждане на дете до 8 години от бащата от 398,81 евро на 460,17 евро.
  • Увеличение на паричното обезщетение при неизползване на отпуски (бременност и раждане, отглеждане на дете, осиновяване) от 50% на 75%.
  • Обща политика по доходите: увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10% и отпадане на автоматични механизми за определяне на възнаграждения в определени сектори.
  • Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в предучилищното и училищното образование.
  • Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства 30,0 млн. евро за 2026 г.
  • Увеличение на средствата за общините в резултат на променени натурални показатели за делегираните дейности — бюджетните взаимоотношения с общините са 5 077,8 млн. евро за 2026 г. спрямо 4 563,7 млн. евро за 2025 г. (ръст 11,3%).

Мерки за оптимизация на разходите

Правителството и кметовете на общини ще извършат преглед и оценка с цел оптимизиране на общата численост на администрацията, като се цели намаление на общата численост с не по-малко от 5 500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода 2026–2028 г.

За 2026 г. индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и на посочени еднолични органи и техните заместници, се определят в размер на последната индивидуална основна заплата към 31 декември 2025 г., освен ако закон предвижда друго. Промените след 31 декември 2026 г. ще се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите в публичния сектор.

Капиталови разходи и инвестиционни програми

Средствата за капиталови разходи през 2026 г. са 7,020 млрд. евро, от които 3,165 млрд. евро национално финансиране и 3,855 млрд. евро европейско финансиране (включително НПВУ).

Продължава Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на средствата по сключени споразумения за проекти по приложение № 3 към законопроекта е до 920,3 млн. евро за 2026 г. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия, определени с акт на Министерския съвет.

Социални плащания и пенсии

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2 години се повишава на 460,17 евро. Средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне 541,20 евро, с номинален ръст от 8,5%, което надвишава прогнозната инфлация и води до увеличение на покупателната стойност на доходите на възрастните хора.

От 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., ще бъдат осъвременени по швейцарското правило с между 7% и 8%. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 322,37 евро на 346,87 евро. Социалната пенсия за старост и свързаните добавки също ще се увеличат с процента, определен по швейцарското правило.

През 2026 г. условията за ранно пенсиониране за трета категория труд са: за жени — 62 години и 6 месеца и 36 години и 10 месеца осигурителен стаж; за мъже — 64 години и 9 месеца и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.

За изплащане на всички видове пенсии и добавки през 2026 г. са предвидени 13,421 млрд. евро, което представлява 11,3% от прогнозния БВП и е с 1,097 млрд. евро (8,9%) повече спрямо 2025 г.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 януари 2026 г. ще бъде равен на новия размер на минималната работна заплата — 620,20 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се определя на 2 300 евро.

Бюджет на НЗОК за 2026 г.

Министерският съвет прие и проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. Предвидените приходи и трансфери са 5 288 595,5 хил. евро, от които здравноосигурителните приходи са 5 173 131,0 хил. евро — включително 3 153 741,0 хил. евро приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390,0 хил. евро трансфери за здравно осигуряване. Общите разходи по проекта са 5 288 595,5 хил. евро, което е с 444 250,0 хил. евро (9,2%) повече спрямо бюджета на НЗОК за 2025 г. Средствата за здравноосигурителни плащания са 4 920 907,2 хил. евро, с увеличение от 383 765,0 хил. евро (8,5%) спрямо 2025 г.

През 2026 г. Министерството на здравеопазването ще предоставя ежемесечен трансфер към бюджета на НЗОК в общ годишен размер 98 717,5 хил. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Проектът е съставен при запазване на здравноосигурителната вноска в размер на 8% и цели законосъобразно, прозрачно и ефективно разходване на публичните средства.

Нови стандарти за делегираните от държавата дейности

Правителството прие нови стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за 2026 г. С решението се отменя Решение № 786 от 2025 г. поради оттеглянето на първоначалните законопроекти и необходимостта стандартите да бъдат приведени в съответствие с новите бюджетни допускания и параметри.

Новите стандарти отчитат увеличението на минималната работна заплата, политиката по доходите (увеличение с 10% за персонала, с изключение на тези на минимална работна заплата) и увеличението на максималния осигурителен доход. На тяхна база са разчетени и размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и общинските бюджети за 2026 г. Стандартите са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here


ПОСЛЕДНИ
НАЙ-ЧЕТЕНИ
ВСИЧКИ НОВИНИ

Последни Коментари

полк. Васил Арабаджиев - СОСЗР on 14 години от трагедията в Кербала
ЯКОРУДА е за РУМЕН РАДЕВ on Йордан Цонев за протеста: Срам