Бившият председател на РПК „Бор“ – Сатовча заедно с Инициативен комитет, предимно от бивши член-кооператори, излязоха преди дни със своя декларация, с която настояват органите като МВР, прокуратура, ДАНС, съд и други правораздавателни органи да се самосезират за разграбването и извършения „пладнешки обир“ чрез най-голямата и най-богата потребителна кооперация РПК „Бор“ в Сатовча.
Членовете на Инициативният комитет в състав: Ахмед Калвунев, Ахмед Доспатлиев, Тодор Даракчиев, Ахмед Кафадарев, Слави Узунов, Бисер Карасмилев, Камен Дерменджиев и Е. Кастаманов от селата Сатовча, Кочан, Ваклиново, Црънча, Бръщен и Жижево настояват да бъде извършена незабавна и пълна ревизия без присътвието обаче на ревизор от ЦКС на управляваната кооперация от Камен Джамалов Юзекчиев относно разпродаденото за жълти стотинки имущество, връщането на неизплатените дивиденти на член-кооператорите.
„На ревизорите сме готови да съдействаме със справки за продадено и откраднато имущество и с основна и важна информация, за да излезе „на светло“ огромно престъпление, пред което години наред ревизори от ЦКС си затварят умишлено очите“, заявиха пред ИНФОМРЕЖА членове на Инициативния комитет.
Как е била разграбена РПК „Бор“ пожела да даде гласност бившият й председател Тодор Даракчиев, напуснал преди околи 10 години поста поради болест.
Г-н Даракчиев, каква потребителна кооперация управлявахте Вие и каква е найната съдба към днешна дата!
Не крия, че започвам този разговор с много мъка и гняв, защото сега нищо не е останало от това, което събирахме като пчелички всички член-кооператори и ръководство. Че с измама бяха лишени хората от техните дялове, а по същия начин бе разпродадено и имуществото на кооперацията, активите на която надхвърляха 4 милиона лева.
През 1975 година потребителните кооперации в селата Сатовча, Плетена, Кочан, Вълкосел и Слащен се обединиха и изградиха единна Районна потребителна кооперация. Тя задоволяваше със стоки и услиги население от 19 000 души от 17 села. Като структура управлението беше в Сатовча, а в Кочан, Вълкосел и Слащен дейността се ръководеше от клонови стопанства, пряко подчинени на Сатовча.
В началото на трийсете години в Сатовчанския район се основават и три кооперации: в Плетена „Бор“, “Севди Балкан“ в Сатовча и „Успех“ в Долен. Те се водят като селско-горски кооперации. Относителната им стабилност се потвърждава от факта, че притежават 4 дъскорезници и един циркуляр, жилищни помещения за работниците. По-късно се придава към тях и още една дъскорезница в местността „Усето“, която е държавна. Финансовото им укрепване позволява да изградят солидна търговска верига във всички села, с което гарантират поминъка на населението, като тотално ограничават гурбетчийството и ратайството. Над 3000 член-кооператори участват в многостранната дейност на кооперацията с личен дялов капитал.
До 1990-а година РПК “Бор“ бе най-мощната в икономическо отношение кооперация в системата на ОКС-Благоевград, с изградена съвременна търговска и промишлена база, оборудвана с най-съвременна техника. След промените РПК се реформира и се изградиха 6 броя кооперации, а селата Црънча и Бръщен минаха административно към община Доспат. За времето от 1975 до 1991 година дяловият капитал на членовете на обединената кооперация „Бор“ си остана в Сатовча, без да бъде прехвърлен на новоизградените кооперации в селата Плетена, Кочан, Ваклиново и Слащен, както и на преминалите към Доспат села Црънча и Бръщен.
Към новоучредената ПК в Сатовча останаха само селата Долен, Крибул, Фъргово и Осина. За председател бе избран Камен /Джемал/ Юзекчиев. Веднага след постъпването си Юзекчиев пренареди ръководството и Управителния съвет и в тях вкара негови близки, нямащи нищо общо с кооперацията. Започна и тоталната чистка на член-кооператорите. Зачеркнати бяха над 2000 член-кооператори, като в това число и съществуващите дотогава учредители. Дяловият капитал съответно премина в неговия джоб.
Ето защо ние от Инициативният комитет настояваме за незабавна и пълна ревизия, без обаче в нея да участва ревизор от ЦСК, защото той си ги купува. Основната ни цел е полагащите ни се наши дивиденти да ни бъдат изплатени и върнати. Готови сме ако този път не ни бъде обърнато внимание от отговорните институции, ние самите да си решим въпроса с непозволени от закона средства.
Какво се случи с имуществото на кооперацията след незаконните според Вас трансформации, извършени от Юзекчиев?
Случи се така, че в пълно нарушение на устава, след като се освободи от неудобните му член-кооператори, Юзекчиев се активира до такава степен, че започна пълната ликвидация на всичко градено с много труд през годините. Разпродаде промишлените обекти, сладкарски комбинат, фурни, търговските обекти по селата, с пълното им оборудване и обзавеждане, гаражи, парцели, ниви и в момента така наречената „кооперация“ няма нито един търговски обект освен малката част от административната сграда.
Свръх всякакво нахалство от негова страна бе, когато си продаде на предприятието личната си бракувана кола „Опел Омега“ с рег. № Е 71 56 за 5 000 лева и със същите пари си купи „Мерцедес“ с рег. № Е 54 30. След това закупи още един „Мерцедес“ и един джип, като застраховки, винетки, данъци за същите се заплащат с пари от касата на кооперацията.
При пререгистрацията на кооперацията през 2010 година като член на Управителния съвет Юзекчиев е вписал починалия на 06.07.2003 г. Георги Трендафилов Влахов от Сатовча, а за председател на Контролния съвет – Георги Спасов Терзиев, също починал на 08.12.2008 г.
До момента всички продажби и сделки подължават да се извършват от същия нелегитимен Управителен съвет, в който има починали отпреди десетилия хора.
ИНФОМРЕЖА два право на отговор на засегнатата страна.
