На Мюнхенската конференция президентът Илияна Йотова разговаря с Николай Младенов, който е върховен изпълнителен представител за Газа към Съвета за мир, създаден от президента на САЩ Доналд Тръмп. Младенов я е уверил, че повече яснота за функционирането на Съвета ще бъде представена на срещата във Вашингтон на 19 февруари. Йотова уточни, че България все още не е определила нивото на участие, а самата тя няма да присъства, тъй като по това време трябва да издаде укази за служебен кабинет и насрочване на избори за Народно събрание.
На въпрос дали политическата нестабилност влияе на международното доверие към България, Йотова заяви, че европейските партньори и балканските съседи следят внимателно ситуацията у нас и очакват стабилно мнозинство след изборите през април.
В рамките на конференцията президентът Йотова се срещна и с председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Основна тема на разговора беше разширяването на Европейския съюз със страните от Западните Балкани. Йотова подчерта, че докато българите не бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония, напредък по европейското ѝ членство няма да има. По думите ѝ това вече е не само българска, но и европейска позиция.
Президентът изрази притеснение от сигнали, че ръководството на Северна Македония търси подкрепа сред европейски държави, за да заобиколи първия клъстър от преговорите, свързан с човешките права. „Няма как България да се съгласи с такава промяна“, заяви Йотова и изрази надежда до юни – когато е следващата среща на върха на ЕС за Западните Балкани – да бъде намерено решение, ако Северна Македония продължава да желае членство в съюза.
Йотова заяви пред български журналисти, че Европа твърде дълго е била „във ваканция“, както се е изразил германският канцлер Фридрих Мерц, и че е време да се събуди за собствената си независимост в областите отбрана, индустрия, икономика и производство. Според нея основното послание на конференцията е, че „има нещо счупено в международния правов ред“ и светът се променя толкова бързо, че Европа трябва да се ориентира в новите реалности.
Йотова подчерта, че идеята за самостоятелна европейска отбранителна система вече е осъзната необходимост, като уточни, че не става дума за структура, която да се противопоставя на НАТО, а за укрепване на европейския стълб в Алианса. Тя критикува Европейския съюз за дългогодишна работа с „неадекватни документи“ и прекомерна бюрокрация, която блокира развитието му. Като пример посочи доклада за конкурентоспособността на Марио Драги, който според нея поставя точна диагноза, но чиито предложения почти не са реализирани.
Президентът отбеляза и нарастващото противоречие между Франция и Германия относно производството – Франция настоява то да бъде изцяло в Европа, докато Германия подкрепя част от него да остане в трети страни. Йотова подчерта, че България трябва да изработи ясна позиция по този въпрос и че българският глас в Европа трябва да бъде достатъчно силен, за да защитава националния интерес.
