Илияна Йотова представи решенията и предложенията, приети по време на извънредното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, посветено на темата за актуалните рискове и заплахи пред морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в условията на продължаващата война в Украйна.
„Ще ви запозная със становището и предложенията, направени след днешното заседание на Извънредния консултативен съвет за национална сигурност на тема „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна“, заяви Йотова пред медиите.
По време на заседанието е било отчетено, че военната агресия на Русия срещу Украйна е довела до осезаемо влошаване на средата за сигурност в региона, като специално внимание е било отделено на нарастващото напрежение в Черно море и последните инциденти, регистрирани в акваторията.
Участниците в Съвета са констатирали засилване на военните действия между Руската федерация и Украйна, което поставя под заплаха сигурността на морските маршрути и свободното корабоплаване в Черноморския басейн.
Особена тревога е предизвикала тенденцията към увеличаване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби. Отчетено е, че подобни нападения водят до сериозни щети по плавателни съдове, потапяне на кораби и човешки жертви.
Според анализа на КСНС тези действия вече оказват пряко влияние върху морския транспорт чрез ограничаване на свободното корабоплаване, значително намаляване на трафика, увеличаване на разходите за застраховане, икономически последици за бизнеса и риск от екологични щети в региона.
По време на дискусиите е било постигнато единодушно разбиране, че използването на все повече, все по-модерни и все по-далекобойни безпилотни системи значително разширява заплахите за критичната инфраструктура на България не само по Черноморието, но и на територията на цялата страна.
Съветът е отчел също, че след възникналите инциденти в стратегически предприятия от българската отбранителна индустрия страната е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с гарантирането на сигурността на ключови инфраструктурни обекти.
Било е подчертано, че настоящите рискове за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от невъзможността военният конфликт в Украйна да бъде решен по дипломатически път и чрез мирни средства.
Участниците в заседанието са се обединили около необходимостта да продължи изпълнението на вече приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на съществуващите заплахи. Наред с това е била отчетена необходимостта от анализ на действащото законодателство и подготовка на нормативни промени, които да подпомогнат реализацията на тези мерки.
Йотова уточни, че предложенията към изпълнителната и законодателната власт са били приети с изискуемото от закона мнозинство от три четвърти от членовете на съвета, като представители на три парламентарни групи са гласували против.
Сред най-важните предложения е категоричното осъждане на ударите срещу търговски кораби в Черно море, които според КСНС представляват грубо нарушение на международното морско право. Съветът настоява за незабавно разследване на инцидентите и публично оповестяване на резултатите след приключването му.
В предложенията се подчертава, че най-сигурната гаранция за националната и регионалната сигурност остава незабавното прекратяване на огъня, както и използването на всички възможни политически и дипломатически механизми за постигане на траен мир, като България следва да бъде активен участник в подобни усилия.
КСНС подкрепя продължаването на предприетите от държавата мерки срещу рисковете и заплахите, както и засилване на морската осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за наблюдение и разузнаване.
Сред препоръките е и ускоряване на модернизацията на българските въоръжени сили чрез придобиване на съвременни антидрон системи с възможности за кинетично въздействие, в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.
Изпълнителната власт следва да анализира необходимите законодателни промени и да предложи на Народното събрание мерки за подобряване на физическата защита на стратегическите обекти и за укрепване на морската сигурност на страната.
Предлага се също поддържането на националната система за морско търсене и спасяване в максимална степен на готовност.
По отношение на НАТО се препоръчва България да използва в пълна степен възможностите си като член на Алианса и Европейския съюз за защита на сигурността, икономическите интереси и екологичната стабилност в региона. Като възможни действия са посочени увеличаване на съюзническия принос към сигурността в Черно море, разширяване на въздушното и морското наблюдение, укрепване на бреговата отбрана и засилване на антидрон защитата в рамките на инициативата „Източен страж“.
Според КСНС тези предложения не противоречат на Конвенцията от Монтрьо. В същото време е отчетено, че задействането на консултации по член 4 от Северноатлантическия договор към настоящия момент не би довело до нови практически мерки и се оценява като непродуктивно.
Към Европейския съюз България предлага разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море, който да стане част от стратегическия подход на Общността към региона. Йотова отбеляза, че макар морската сигурност да е сред основните приоритети в Черноморската стратегия на ЕС, страната ни може да допринесе с конкретни предложения за нейното развитие.
Сред предложенията е и възможността при възникване на екологична заплаха да бъдат използвани механизмите за гражданска защита на Европейския съюз, инструментите за наблюдение на Сателитния център на ЕС, както и механизми за финансова компенсация на евентуални щети и загуби.
КСНС препоръчва България спешно да започне консултации с Румъния и Турция за координирани действия с цел прекратяване на атаките срещу търговски кораби и гарантиране безопасността на корабоплаването в Черно море.
Съветът настоява страната ни да поеме по-активна роля в процесите по търсене на консенсус между шестте черноморски държави – Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция – за налагане на мораториум върху бойните действия в акваторията и превръщането на Черно море в зона на споделена сигурност.
Предлага се темата за рисковете, заплахите и необходимите решения за безопасността в Черноморския регион да бъде поставена във всички европейски формати с българско участие, включително на предстоящата среща на върха на Европейския съюз.
По отношение на Организацията на обединените нации е отправено предложение България да поиска съдействие чрез механизмите на Международната морска организация за извършване на технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и да бъде инициирана резолюция в подкрепа на свободното и безопасно корабоплаване в региона.
В края на изявлението си президентът благодари на присъстващите и приключи представянето на решенията на извънредното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност.
