Всеки ден е празник на жената
Жената е жена, за да ходи рошава вкъщи, да дразни мъжа си, да прави козунак по бикини, да има смелостта да се изправи пред тълпата и да каже: „Ти си педал!“.
Жената откъсва от красотата си и отново да разцъфва, за да бъде светът като градина от рози, едри картопи, огънати орхидеи, прави зюмбюли.
Жената е жена, за да има белези по себе си и да не ги крие, да тича подир автобуса с очарованието на млада антилопа, да носи дома си като костенурка на гърба, да превръща хаоса в уют.
Жената е жена, за да облизва бъркалката от кекса сама, да се крие за по още един бонбон, да открадва време за себе си, да поставя краставици и други салати на очите си, да си слага маска за красота и да разрушава маските на хората.
Жената е жена, за да пише като Пруст, да е по-логична от Айнщайн, да е по-модерна от Версаче, да е повече политик от Кенеди, да е по-силна от Арнолд Шварценегер и да скрие таланта на Пикасо в джоба си.
Жената е жена, за да показва грешките на другите, но да се мисли за безгрешна.
Жената е жена, за да има задна стая за винопиене във фризьорския си салон и да поставя на преден план желанията си, да тича подир друга жена и да иска да я има, да е червена навсякъде, да е съпруга на полицай, любовница на пожарникар и приятелка на поет, да си сваля сутиена през ръкава като Копърфийлд, да кърми с едната гърда, а с другата да очарова мъжа си, да се хвърля в най-безсмисленото реване, да си преплува през сълзите и да стигне до вълшебен остров.
Жената може, трябва, задължително е да е уникална – с дрехите си, с всеки косъм от миглите и мустака си (нека не се лъжем, че нямаме), с ораторството си, с неспиращата енергия до 100-годишнината ѝ, с магията да създава от калта човек.
Жената е жена, за да твори живота такъв, какъвто е!
