При реализацията на гръцко-българския проект, изследващ състоянието и възможностите за развитие на социалното предприемачество в граничния регион, колектив от ЮЗУ „Неофит Рилски“ проведе емпирично изследване сред социални предприятия в Благоевградския регион.
При първия етап от изследването бе проведен анализ на профила на социалните предприятия, като в извадката бяха включени общо 283 предприятия. Данните за тях бяха набирани главно от вторични източници – документи, статистически данни, резултати от проведени изследвания и пр.
На втория етап бе проведено дълбочинно изследване с ръководителите на общо 49 социални предприятия от 3 сфери на дейност: социална сфера /работа със заплашени от социална изолация, хора с увреждания и пр./; култура и изкуства; културен туризъм.
Резултатите от изследването на предприятията в социалната сфера показват тяхната силна ангажираност със социалната кауза, на която са се посветили. Същевременно обаче се забелязва системно подценяване на стопанския аспект от дейността им, изискващ внимателно проучване и следене на промените в пазарната ниша, поддържане на тесни контакти с потребителите за подобряване профила и качеството на продавания продукт.
Усеща се известен дефицит на нови идеи, на иновативност. Това неминуемо се отразява и върху финансовите резултати – над 70% от ръководителите на социални предприятия споделят, че нямат печалба от тази дейност /която да инвестират обратно в социалната сфера/, а финансирането им става главно от проектна дейност и от дарения. Тази висока зависимост от външни източници на финансиране силно ограничава възможностите им за развитие.
Според резултатите от изследването около половината от респондентите добре познават спецификата и потребностите на своята целевата група. Останалите имат по-скоро обща представа за нея, а всеки четвърти заявява „Не ми трябва информация, аз си ги знам“. Уместно би било като условие за добра работа да се положат допълнителни усилия за по-детайлно познаване профила и динамиката в характера на целевата група .
Известна е силата на добрата реклама, както и минусите на това едно социално начинание да не се рекламира. „Да правиш бизнес без да рекламираш, е като да намигаш на момиче в тъмното – знаеш какво правиш, но никой друг не знае“ – находчивото сравнение е на У. Стюарт.
Според резултатите, 53,4% от респондентите поддържат информация за своята организация в социалните мрежи, 35,4% имат собствен сайт в интернет, който се захранва редовно, 53,1% са си направили лого, което слагат върху материалите си /отговорите са повече от 100%, защото се допускаше повече от един отговор/.
Но не са малко и онези, които не рекламират дейността си – всяка четвърта организация, а собствен сайт в интернет нямат 2/3. Би било добре повече организации да създават и поддържат свои сайтове в социалните мрежи.
Кои са най-големите затруднения в работата на социалните предприятия – както можеше да се очаква, на първо място излиза финансирането. Следващие по тежест предизвикателства са необходимостта да се развиват нови идеи; несигурността – дали ще се успява в бъдеще; рекламата и популяризиране дейността на организацията; поддържане високо темпо на работа; ниският жизнен стандарт на целевата група /трудно се отделят пари за неща, които не са от първа необходимост/; връзкарство и корупция при печелене на проекти и обществени поръчки и пр.
Бихме обърнали внимание, че излезлите на първите 5 позиции предизвикателства са свързани и зависят от вътрешните усилия и работа на колектива, т.е. това са неща, които зависят от тях /бихме го нарекли вътрешен локус на контрол/. Докато външните фактори – ниският стандарт на живот, връзкарството /, бюрокрацията, общата несигурност на живота са в края на класацията /външен локус на контрол/. Това, според нас, говори за борбеност, енергичност и лични усилия за справяне с проблемите.
Друг много важен въпрос, свързан с развитието на социалното предприемачество у нас, е свързан с промените, които следва да се направят, за да се създадат по-добри условия за неговото развитие. Ето подредените в низходящ ред отговори на въпроса: „Според Вас какво трябва да се промени /или усъвършенства/, за да се създадат по-добри условия за работа на неправителствените организации у нас?“: печеленето на проекти да става по обективни критерии, а не чрез връзки; драстично да се намали корупцията; да се усъвършенства законодателството, свързано с дейността на социалните предприятия; да се създадат стимули за формиране на иновативно мислене и нагласи; да се вдигне стандартът на живот – хората са бедни; да се положат усилия за повишаване квалификацията на работещите в социалните предприятия. Това са все много важни проблеми, за чието решаване следва да се работи на всички равнища.
