Димитринка Георгиева от град Кюстендил излезе с официално опровержение по повод публикация в социалните мрежи, разпространена от Костадинка Еркова. Георгиева определя твърденията в статията като „100% лъжа“ и прекъсва 40-годишно мълчание, за да изчисти името на покойната си майка, обвинена несправедливо в извършването на убийство.
Според разказа на Георгиева пред репортер на ИНФОМРЕЖА, конфликтът датира от 1979 г. след смъртта на баща ѝ – служител на конната полиция в София. Тя твърди, че веднага след погребението роднини са започнали системен тормоз и опити за обсебване на семейната къща в село Ваксево, въпреки наличието на изрядни документи за собственост.
„Майка ми тогава беше на 50 г., а аз на 24 г. Още пръстта на гроба на баща ми не беше засъхнала и неговите братя и сестри започнаха да ни тормозят и да ни гонят от родната ни къща. След три месеца започнаха да се водят дела за завземане на къщата ни. През това време те ни заплашваха с пушка, пистолет, ножове и тояги.
Делата бяха в наша полза, защото ние имахме документи, доказващи нашата собственост, представени пред съда: договор за строеж, нотариален акт, решение от ВКС, че къщата е наша. Майка ми беше с оперирана глава и пластика на черепа. И тъй като съм крайно обидена от статията на г-жа Костадинка Еркова във Фейсбук и смятам, че истината трябва да излезе наяве, пиша това. Стига 40 години мълчание и прошки“, заявява Георгиева. Ето какво още разказва тя:
„Братята на майка ми скалъпиха жесток план да я убият, а аз съм лесна мишена за тях. Убиецът е трябвало да няма семейство, след което щели да го отърват от затвора. Пет човека я чакат в къщата. Привечер майка ми се прибира и още в салона я нападат с тояга и т.н. „слепец“ – вуйчо ми. Първият удар нанасят в главата, но я удрят от лявата страна, а пластиката на главата ѝ беше от дясната страна. Майка ми успява да се задържи на краката си, без да падне. Започва борба на живот и смърт. Борбата се пренася в една от другите стаи и там нещо, което ѝ попада в ръцете за спасение, се оказва шише със сода, закупено, за да си вари сапун. Плисва към нападателите си, те се разбягват и така тази сама жена успява да се спаси от убийците си.
Нареченият „слепец“ след това е бил най-близо до нея и е залят със содата. Още същата вечер разбрахме, че едното му око е напълно здраво, а другото е засегнато няколко процента. Това се оказва човекът, който аз най-много обичах от цялата си душа и сърце – моят вуйчо Велин, с когото аз израснах. Но него са го включили в злодеянието, защото е бил най-наивен и слабохарактерен. Самият той е казвал, че Бог му е върнал зрението. За какъв Бог говори, след като той членуваше в секта и не се съобразяваше с православните християнски канони?
В отговора си Георгиева подчертава, че майка ѝ всъщност е отгледала своя нападател като собствено дете и е била човек с високи добродетели. Тя остро критикува превръщането на бащиния ѝ дом в „свърталище на сектанти и публичен дом“ и разкрива, че на 22 октомври 2024 г. имотът е бил умишлено запален от роднини с цел нейното окончателно прогонване.
„Спрете да тъпчете паметта на милата ми майка, която е покойница. Г-жо Костадинка Еркова, дължите ми публично извинение, както ни се извини адвокат Арсов, който като ни срещна на улицата каза: „Извинявайте, аз съм много виновен пред вас! Ще можете ли да ми простите, да ми простиш?!“ Майка ми отговори: „Аз ще ти простя, но не знам дали Господ ще ти прости.“ И всички виновни Господ ги прибра“.
Димитринка Георгиева предупреждава, че ако Еркова не ѝ се извини публично, ще бъде принудена да заведе дело за клевета.
Тя посвещава стихотворение на всички вдовици и сираци:
Животът бе жесток за мене
и запрати ме далече в едно планинско село.
Ваксево се то нарича, и аз много го обичам.
С много труд и хъс построихме дом прекрасен,
за да можем да погасим раните в душите,
причинени от нечестиви и проклети хора.
Цветните градини радват ни очите,
за да можем да забравим болката
на дните по родния ни дом и край.
Нека Бог да съди гадове проклети,
дето ни прокудиха от бащиния дом.
„Желанието ми е да изчистя името на майка си, наречена „убийца“, защото тя не е била такава. Майка ме възпита на обич, любов и уважение към хората и да зачитам и спазвам българските добродетели. И накрая да кажа, че къщата на родителите ми на 22.10.2024 г. беше запалена от т.нар. „роднини“.
Георгиева цитира и думите на Бона Горчовска от Ваксево: „За да изгониш пиленцето, запали му гнездото“.
„Пиленцето съм аз – тяхната дъщеря, която завинаги е прогонена от бащиния си дом, и може би не съм единствената в България. Дали един сирак заслужава такава съдба, както и две беззащитни жени – на този въпрос да отговори г-жа Костадинка Еркова. Нека хората сами да преценят кой е крив и кой е прав“, казва още Георгиева.
По повод филма „Педя земя – сода каустик“ и публикациите на Еркова, Димитринка Георгиева настоява за публично извинение. В противен случай тя заявява готовност да заведе дело за обида, лъжа и манипулация на общественото мнение.
Георгиева призовава съда и прокуратурата да се самосезират за имотния терор и насилието, на които са били подложени две беззащитни жени в продължение на десетилетия.
