Мантинелите са „корупционното Елдорадо“ на пътния сектор в България – съоръжения, през които се краде най-лесно, най-бързо и най-непроследимо. Това заявиха от Института за пътна безопасност. В позиция, разпространена след парламентарния контрол в петък, ИПБ обвини министър Шишков, че се опитва да легитимира мащабен грабеж, прикривайки се зад темата за смъртността по пътищата.
Според института използването на страха на хората като оправдание за светкавичното и непрозрачно харчене на 90 млн. евро без ДДС чрез „ин-хаус“ договор в АПИ е „връх на цинизма“. Зад схемата стои доклад на Даниел Иваничков, а мащабът ѝ според ИПБ излиза извън всякаква икономическа логика.
От Института посочват, че при средна пазарна цена от 60–75 евро на линеен метър, сумата от 90 млн. евро се равнява на около 1200 км нови мантинели – или 6% от цялата пътна мрежа на страната. За да има реална необходимост от подобно „аварийно“ възстановяване наведнъж, България би трябвало да е преживяла война или опустошително бедствие. ИПБ отбелязва и ръст от 1300%: за периода 2014–2019 г. АПИ е похарчила общо 70 млн. лева за ограничителни системи, докато сега се настоява за близо три пъти повече средства само за една година.
В позицията си Институтът проследява и серия от противоречиви и подвеждащи твърдения, направени от министър Шишков в рамките на един ден. Сред тях са опитите да се прехвърли отговорността за свалените задания за текущ ремонт и поддръжка, твърдението, че документите са премахнати временно заради „лични данни“, както и разпространената според ИПБ неистина, че „Автомагистрали“ ЕАД има капацитет да подмени 1200 км обезопасителни системи.
Институтът подчертава, че дружеството няма такъв капацитет, което според тях е знак за скрито привличане на частни подизпълнители без конкурс. ИПБ посочва и друг парадокс – откакто Шишков е министър, в системата не е качено нито едно ново задание за ремонт, което според тях означава или че пътищата не се ремонтират, или че информацията се укрива.
Институтът обяснява защо мантинелите са „златното гърне“ на корупцията: щетите по ограничителните системи често се покриват от застрахователите по „Гражданска отговорност“, но вместо държавата да си събере дължимото, се настоява за ново финансиране от бюджета. Така за една и съща повредена мантинела плащат и застрахователите, и данъкоплатците. Допълнително липсва контрол върху реално деформираните метри, което позволява подмяна на здрави участъци, фактуриране като нови и предаване на старите за скрап.
В заключение Институтът за пътна безопасност заявява, че министър Шишков не спасява човешки животи, а финансовите интереси на пътното лоби, и настоява за незабавно спиране на процедурата и спешна намеса на контролните и разследващите органи.
