Инфлация от 2.9% прогнозира ЕК за страната ни през 2026.
Икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2025 г. показва, че растежът през първите три тримесечия на 2025 г. е надхвърлил очакванията. Въпреки че добрите резултати първоначално се дължаха на рязкото увеличаване на износа в очакване на увеличение на митата, икономиката на ЕС продължи да нараства през третото тримесечие. В перспектива се очаква икономическата активност да продължи да нараства с умерени темпове през прогнозния период въпреки трудната външна среда, съобщиха от институцията.
Предвижда се реалният БВП на ЕС да нарасне с 1,4% през 2025 г. и 2026 г., достигайки 1,5% през 2027 г. Очаква се еврозоната да отрази тази тенденция, като се очаква реалният БВП да нарасне с 1,3% през 2025 г., 1,2% през 2026 г. и 1,4% през 2027 г.
Инфлацията в еврозоната се очаква да продължи да намалява до 2,1% през 2025 г. и да се задържи около 2% през прогнозния период. Очаква се инфлацията в ЕС да остане малко по-висока, като спадне до 2,2% през 2027 г.
За България данните сочат, че растежът на БВП ще е 3% за 2025 г., 2.7% за 2026 и 2.1 за 2027 г.
Прогнозата за инфлацията в България е съответно 3.5% за 2025 г., 2.9% за 2026 г. и 3.7% за 2027 г.
Валдис Домбровскис заяви: „Дори в неблагоприятна среда икономиката на ЕС продължи да расте. Сега, като се има предвид трудният външен контекст, ЕС трябва да предприеме решителни действия за отключване на вътрешния растеж.
Според комисаря по въпросите на икономиката и производителността, изпълнението и опростяването, ЕК трябва да ускори работата си по програмата за конкурентоспособност, включително чрез опростяване на регулирането, завършване на единния пазар и насърчаване на иновациите.
Есенната прогноза на Европейската комисия за България, в термините на реален растеж на БВП през 2025 и 2026 г. съвпада с тази на МФ, която е използвана за бюджетната процедура за 2026 г.
Безработицата в страната се очаква да остане под 4% до края на прогнозния период. Ръстът на заетостта отразява усилията на бизнеса да привлича работници от трети страни, особено нискоквалифицирани, което би могло да облекчи натиска върху заплатите през следващите години.
Според прогнозите средногодишната инфлация по ХИПЦ ще достигне 3,5% през 2025 г.. През 2026 г. се очаква тя да се забави до 2,9%, тъй като ефектите от административно регулираните увеличения в цените ще се изчерпят. През 2027 г. инфлацията отново ще се повиши до 3,7%, основно заради увеличението на цените на енергията вследствие на прилагането на новата европейска директива ETS2 за търговия с въглеродни емисии, освен ако нейното въвеждане не бъде отложено.
По отношение на публичните финанси, през 2025 г. бюджетният дефицит се очаква да остане на ниво от 3%, като ускореното прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост и планираните доставки на отбранително оборудване ще доведат до по-високи публични инвестиции спрямо предходната година. През 2026 г. се прогнозира спад на дефицита до 2,7%, благодарение на намаления натиск от разходи за заплати и пенсии в публичния сектор и по-ниски капиталови разходи за отбрана. През 2027 г., на фона на втората фаза от доставките на отбранително оборудване на стойност 1,2% от БВП и при липса на компенсаторни мерки, дефицитът се очаква да нарасне до 4,3%.
Консолидираният държавен дълг като дял от БВП също ще се увеличава: от 23,8% през 2024 г., до 28,5% през 2025 г., 30,6% през 2026 г. и 32,6% през 2027 г.
