Националната здравноосигурителна каса и Българският зъболекарски съюз подписаха Националния рамков договор за денталните дейности за периода 2026-2028 година. Споразумението предвижда разширяване на пакета услуги за пълнолетните здравноосигурени лица, промени в начина на отчитане на дейностите и увеличение на средствата, които НЗОК изплаща за определени видове прегледи.
Сред най-съществените промени е въвеждането на четвърта дентална дейност за всички здравноосигурени граждани над 18-годишна възраст. Новата възможност ще влезе в сила от 1 ноември 2026 година.
Досега пакетът за първична извънболнична дентална помощ за пълнолетните включваше един преглед и три лечебни дейности, които можеха да бъдат комбинирани под формата на обтурация с химичен композит или екстракция на постоянен зъб. С подписания договор дейностите стават четири.
Договорът въвежда и нови правила за отчитането на труда на лекарите по дентална медицина. При изпълнителите на пакет хирургична дентална помощ вече ще съществува ограничение за отчитане на дейности до среднодневно осем часа при петдневна работна седмица, изчислено на месечна база, независимо от броя на договорите, по които работят. До този момент подобно ограничение не беше предвидено.
Промени са заложени и при детската дентална помощ. Максималното време за отчитане на извършени дейности се увеличава от шест на осем часа среднодневно при петдневна работна седмица. Според договорените текстове целта е да бъде разширен достъпът на децата до специализирана стоматологична помощ.
Предвидено е също увеличаване на времето за извършване на отделните дентални манипулации, като очакванията са това да доведе до по-високо качество на предоставяните услуги и лечение.
Новият рамков договор включва и увеличение с 5,24 евро на сумата, която НЗОК заплаща за обстойните прегледи със снемане на орален статус в първичната и специализираната детска дентална помощ, както и в специализираната хирургична дентална помощ. За здравноосигурените пациенти тези прегледи остават безплатни.
От Националната здравноосигурителна каса определиха постигнатото споразумение като резултат от конструктивен и коректен диалог с Българския зъболекарски съюз и изразиха готовност сътрудничеството между двете институции да продължи и в бъдеще.
От съсловната организация обаче посочиха, че част от поставените въпроси все още не са получили решение и ще останат сред темите за следващите преговори през 2027 година.
Сред основните искания на Българския зъболекарски съюз продължава да бъде увеличаването на средствата за дентална помощ до минимум 5% от бюджета на НЗОК. По данни на д-р Борислав Миланов този дял е бил 8% при един от първите рамкови договори през 2000 година, впоследствие е намалял до 3,7%, а при последната финансова рамка достига 4,7%.
Българският зъболекарски съюз настоява и за пълна дигитализация на процесите в денталната помощ. Според организацията хартиената здравноосигурителна книжка следва да отпадне и да бъде заменена изцяло с електронни решения.
Д-р Миланов заяви, че темата за електронното здравеопазване многократно е била обсъждана с институциите и изрази надежда за подкрепа от страна на Министерството на здравеопазването и НЗОК.
„Целият процес да бъде електронизиран, да отпадне хартиената здравноосигурителна книжка“, посочи председателят на БЗС.
По думите му именно лекарите по дентална медицина продължават да работят с документ, който вече не отговаря на съвременните изисквания и може да бъде определен като остарял.
Друг важен акцент за съсловната организация е засилването на контрола върху отчитаните дейности. Според Миланов предвидените промени могат да доведат до значително по-ефективен контрол върху работата в сектора.
След подписването на договора председателят на БЗС даде и разяснения относно новата четвърта дентална дейност за здравноосигурените лица над 18 години, която ще бъде въведена от 1 ноември 2026 година.
Той обясни, че дейностите, финансирани от НЗОК, са нормативно определени от Министерството на здравеопазването, а новото споразумение създава възможност за още една дейност от вече съществуващите в пакета, като необходимите средства са осигурени в бюджета на Касата.
На въпрос дали това означава право на още една пломба или още едно вадене на зъб, Миланов отговори категорично: „Точно така“.
Той подчерта обаче, че пациентът не определя сам вида на лечението, което ще бъде извършено. Решението се взема от лекаря по дентална медицина след извършване на обстоен преглед и преценка на конкретното състояние.
По време на прегледа специалистът установява здравословния статус на пациента, информира го за наличните проблеми и определя най-подходящото лечение според установените нужди.
Според Миланов допълнителната дейност ще има значение и за профилактиката. Той посочи като пример кариеса, който в началните си стадии засяга само емайла, но при липса на своевременно лечение може да доведе до значително по-сериозни усложнения.
По думите му новата четвърта дейност създава допълнителна възможност за ранна намеса и профилактика, без това да води до увеличение на здравноосигурителната вноска.
Председателят на БЗС отбеляза също, че с промяната се преодолява съществувалото през годините различие между пакетите за деца и за пълнолетни здравноосигурени лица.
По време на дискусията след подписването на договора беше засегната и темата за електронното отчитане на дейностите.
Миланов обясни, че всички извършени дентални дейности вече се регистрират в Националната здравноинформационна система. Според него е възможно да останат отделни технически детайли за усъвършенстване, но електронното отчитане вече е реалност.
Поставен беше и въпросът дали е реалистично средствата за дентална помощ да достигнат 5% от бюджета на НЗОК. Управителят на Касата д-р Владимир Даскалов не пое конкретен ангажимент по темата, но подчерта, че диалогът между институциите остава открит.
Според него подписването на Националния рамков договор не представлява край на разговорите между страните, а основа за бъдещи обсъждания на финансовите параметри и развитието на денталната помощ.
Д-р Даскалов отбеляза, че бъдещите решения ще зависят от конкретните финансови възможности и от резултатите на следващите преговори, като подчерта значението на добрата комуникация и партньорството между институциите.
