Изминаха 146 години от онзи зловещ 2 юни, когато народът ни загуби гениалния поет, публицист и революционер Христо Ботев, но и днес с пълна сила звучат пророческите му слова:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира!
Преклонението пред личността и делото на Ботев се предава от поколение на поколение, защото той е един от символите на българското. Най-яркият израз на народната признателност са отрупаните с цветя паметници на героя.
Редом до паметника на Гоце Делчев в едноименния град е този на войводата от „Радецки“, Козлодуй и Врачанския балкан. Днес пред него дойдоха ръководители на община Гоце Делчев, представители на политически партии, обществени организации, детски градини, училища. Всички положиха цветя и отдадоха почит на героя. А когато към паметника с твърда войнишка стъпка тръгнаха младежи от ПГ по МСС, облечени в четнически униформи, в ръцете с развени знамена, асоциацията с Ботевите четници беше неизбежна. Зад тях пристъпваше девойка в черна носия и черна забрадка – символ на майка България, страдаща по свидните си синове. Неслучайно точно тя носеше букет, който положи в подножието на паметника. Символика имаше и в облеклото на останалите девойки – те също бяха облечени в черно, но върху раменете си носеха бели шалове, извезани с пъстри народни мотиви – надежда за бъдещето…
