НачалоБлагоевградГоцеделчевските мотористи винаги протягат приятелска ръка

Гоцеделчевските мотористи винаги протягат приятелска ръка

Казват, че ако не си роден със сърце на моторист, никога няма да станеш такъв.

Не знам дали това е така, но че тези хора са сърцати, и то не само в значение на смели, се убедих на срещата си с Николай Петаков – един от членовете на клуб „Свободни мотористи  Неврокоп“. От него научих колко задружни са тези хора, как си помагат и на пътя, и винаги, когато някой има нужда от подкрепа. Дали защото са твърде уязвими като участници в движението, но те във всеки момент са готови да протегнат приятелска ръка.

„Невъзможно е да видиш закъсал моторист и да не спреш. Когато тръгнем за някъде, винаги се изчакваме, защото на пътя всичко може да се случи“ – казва Николай.

Сърдечното си отношение мотористите проявяват не само помежду си, но и към останалите.

От 4-5 години редовно правят коледни благотворителни шествия. Те и симпатизантите им заделят от средствата си и със събраната сума помагат на бедни хора. Най-напред успяват да зарадват децата на две самотни майки.

И днес, години по-късно, с умиление си спомнят за щастливия смях на децата, получили подаръци, които за връстниците им са съвсем обикновени. Точно това ги кара да продължат  с благотворителността. Подкрепят изпаднало в беда семейство на онкоболен, даряват 1000 лева за благородната кауза на сдружение „Да дарим надежда в Гоце Делчев“.

„Радостта от дарителството  не може да се предаде, тя трябва да се изживее“ – споделя Николай и не пропуска да отбележи, че мотористите в Гоце Делчев са взели пример от своите „колеги“ в София, които подкрепят материално Дом за сираци в столицата.

Ясно е, че не само общите проблеми, но и добрите начинания сближават хората от Клуба на мотористите. Постоянният им състав е около  40 – 50 души от града и района. Те не пропускат съборите на Предел, в Петрич и София. Постоянно поддържат приятелските си отношения – честват рождените си дни, събират се и на религиозните празници – Коледа, Байрам. Задружни са и в радост, и в мъка. Всички страдат за „душата на компанията“, както наричат непрежалимия си другар Красимир Чачев, починал миналото лято.

Такива са мотористите – хора с обичливи сърца, обединени и от страстта  ъм моторите, и от благородство и човечност.

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here


ПОСЛЕДНИ
НАЙ-ЧЕТЕНИ
ВСИЧКИ НОВИНИ

Последни Коментари

полк. Васил Арабаджиев - СОСЗР on 14 години от трагедията в Кербала
ЯКОРУДА е за РУМЕН РАДЕВ on Йордан Цонев за протеста: Срам