Президентът на Република България в периода 2002 – 2012 г. и доктор хонорис кауза на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Георги Първанов, изнесе публична лекция в университета на тема „Лидери направиха България велика в миналото. А сега…“.
По време на събитието той постави акцент върху ролята на лидерството в исторически и съвременен контекст.
Лекцията беше открита от ректора проф. д-р Николай Марин. Сред присъстващите бяха председателят на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева, представители на академичното ръководство, държавни институции, преподаватели и студенти.
Първанов се спря на фигури от българската история, сред които цар Борис I Михаил, братята Кирил и Методий, Васил Левски и Стефан Стамболов. Той подчерта техния принос за изграждането на държавността, духовността и моралните устои на нацията, определяйки ги като примери за лидери с визия и устойчив характер.
Бившият държавен глава акцентира върху дефицита на силни политически личности в съвременността, като отбеляза, че истинското лидерство се проявява чрез обединение, а не чрез противопоставяне. Той очерта основните типове лидери в политиката – демагози, мениджъри и посредници – и подчерта необходимостта от стратегическо мислене, дипломатичност и умение за управление на конфликти.
В изложението си Първанов припомни моменти от политическата си практика, включително усилията, свързани с освобождаването на българските медицински сестри в Либия, както и срещата му с папа Йоан Павел II, на която е било постигнато дългоочакваното признание за невинността на българите в атентата.
По време на дискусията председателят на СБУ Янка Такева изказа благодарност към Първанов за неговата роля в разрешаването на учителската криза през 2007 г., като посочи, че активният диалог и личната ангажираност са пример за отговорно и ефективно лидерство.
В заключение Георги Първанов обърна внимание на недостатъчния брой силни лидери в Европа днес и сподели впечатления от работата си с фигури като Тони Блеър, Жак Ширак и Хелмут Кол.
Той завърши лекцията с послание към студентите, подчертавайки значението на националното помирение като ключ към общественото съгласие и напредъка.
