Шест изключително ценни археологически находки от дъното на Черно море бяха спасени от служители на ГДБОП и предадени на Националния исторически музей. Сред тях са една късноантична кана и пет амфори, датирани от римската епоха, Късната античност (V-VI век) и Средновековието (X-XII век).
Древните съдове са предадени на НИМ на 16 октомври 2026 г., като според специалистите те представляват изключителна археологическа ценност заради факта, че са открити в цялостен и непокътнат вид.
Към този момент няма категорични данни как точно са били открити артефактите. Събраната информация обаче сочи, че най-вероятно те са били извадени при тралене в дълбоководни райони на Черно море, след като рибарски мрежи са попаднали на останки от потънали кораби, преминавали през морските маршрути край древния Дионисополис, днешен Балчик.
По оценка на експертите находките са рядко срещано откритие и притежават висока научна и историческа стойност, тъй като подобни артефакти много често са частично или напълно разрушени вследствие на престоя си под вода или човешка намеса.
Предстои спасените амфори и късноантичната кана да бъдат експонирани в Националния исторически музей, където ще могат да бъдат разгледани от посетителите.
Откритието поставя отново на дневен ред необходимостта от развитие на дълбоководните археологически проучвания в българската акватория на Черно море и разширяване на дейностите по морска археология.
Според експерти случаят е показателен и за сериозните щети, които мобилните риболовни съоръжения могат да нанесат на подводното културно наследство. Данни от научни изследвания сочат, че едва около 5% от корабните артефакти се повреждат при самото корабокрушение, докато над 60% от пораженията се дължат на тралене и други механични въздействия върху морското дъно.
