Близо половин милиард лева от глоби за пътни нарушения стоят блокирани в държавната хазна, вместо да бъдат инвестирани в обезопасяване на инфраструктурата. Това става ясно от експертен анализ на Института за пътна безопасност (ИПБ), базиран на официални данни от Министерството на вътрешните работи към януари 2026 година.
Докладът разкрива парадоксална ситуация, при която приходите от санкции бележат постоянен ръст, достигайки над 100 милиона лева годишно, докато реалното усвояване на средствата за превенция остава ниско.
Към края на декември 2025 г. натрупаният преходен остатък във Фонда за безопасност на движението е достигнал рекордните 482 милиона лева. Според експертите този ресурс се използва от Министерството на финансите като бюджетен буфер за макроикономическа стабилност, вместо да спасява човешки животи.
Данните за периода 2023–2025 г. показват, че системата за видеоконтрол работи като „индустрия за глоби“. През 2023 г. МВР е усвоило едва 14,8% от постъпилите средства, а въпреки лекото покачване на разходите през следващите две години, инвестициите са насочени предимно към ведомствени нужди и покупка на техника, а не към подобряване на пътната среда.
Анализаторите от ИПБ подчертават, че стабилният ръст на приходите от глоби е доказателство за неефективността на наказателната политика. Фактът, че сумите растат, без това да води до спад в броя на нарушенията, индикира, че санкциите се възприемат от водачите като „такса преминаване“, а не като възпиращ фактор.
Във връзка с тези разкрития от Института настояват за незабавни законодателни промени. Предложенията включват деблокиране на натрупания ресурс и насочването му към спешна инвестиционна програма за премахване на „черните точки“ по пътищата.
Експертите изискват и въвеждането на задължителна квота, според която поне 50% от приходите на фонда трябва да се инвестират в инфраструктура, както и установяване на строг граждански контрол върху разходването на средствата.
Очаква се стартиралият одит на Сметната палата да потвърди констатациите за ниска ефективност и липса на дългосрочна стратегия, което да наложи радикална промяна в управлението на пътната безопасност в страната, съобщават още от Института за пътна безопасност.
