С 411 гласа „за“, 120 „против“ и 120 „въздържал се“ Европейският парламент прие доклад, в който потвърждава пълната си подкрепа за европейската перспектива на Северна Македония.
В документа се подчертава, че напредъкът в преговорите за членство остава пряко обвързан с устойчиви и задълбочени реформи.
Евродепутатите изразяват съжаление, че от доклада за 2025 г. насам страната не е постигнала съществено развитие, особено в областите върховенство на закона, съдебна реформа и борба с корупцията.
Те настояват за спешен политически консенсус, включително за приемането на необходимите конституционни промени, които ще позволят откриването на първия тематичен кръг от преговорите.
В рамките на заседанието в сряда Европейският парламент разгледа напредъка по европейския път на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония и Черна гора.
За България основният въпрос в доклада за напредъка на Република Северна Македония беше дали ще бъде премахнат текстът, който „настоятелно призовава съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси на България и Северна Македония, създадена в резултат на Договора за приятелство и добросъседство, да постигне ясни и осезаеми резултати“. Този пасаж остана непроменен след гласуването в Европейския парламент.
И седемнадесетте български евродепутати гласуваха против отпадането на текста за историческата комисия.
Външният министър Велислава Петрова заяви, че България категорично осъжда палежа на дипломатически автомобили в Република Северна Македония. Тя подчерта, че подобни инциденти са пряко следствие от толерирането и дори насърчаването на езика на омразата на високо политическо ниво в страната. По думите ѝ позицията на България е била представена не само чрез официално изявление, но и на заседанието на Съвет „Общи въпроси“ в Брюксел, както и чрез българските представители в Съвета на Европа, ОССЕ във Виена и Европейския парламент.
Министър Петрова уточни, че е разговаряла с външния министър на Северна Македония, като е настояла да бъдат установени не само извършителите, но и мотивите за нападението, както и да бъдат предприети конкретни мерки, които да предотвратят подобни прояви в бъдеще. Тя припомни, че това не е първият подобен случай.
Петрова определи като контрапродуктивни призивите за блокиране на българо-македонската граница, тъй като подобни действия биха подпомогнали антибългарската пропаганда. Тя подчерта, че подобни инициативи не произлизат от държавните институции и че България трябва да отстоява позициите си без да влиза в спирала на ескалация.
Относно различното отношение на македонската съдебна система към извършителите на нападения срещу български обекти и към хора с българско самосъзнание, министърът заяви, че България последователно настоява подобни прояви да не остават без последствия. Тя подчерта, че когато става въпрос за български граждани, страната ни винаги поставя въпроса на дипломатическо ниво. Според нея случаите вече не изглеждат изолирани, а показват тенденция.
