Близка на един от убитите в Петрохан разказа за последните часове преди трагедията.
Четири планински джипа са преминали покрай чешмата на Петрохан само часове преди тройното убийство в хижата, което разтърси страната. Това твърди в социалните мрежи Милена Малионова – приятелка на един от жертвите, Ивайло Иванов.
На 2 февруари в хижата бяха открити телата на Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев, всички с огнестрелни рани в главата. Сградата е собственост на Ивайло Калушев, който от същия ден беше издирван заедно с 15-годишно момче и 22-годишния Николай Златков. На 8 февруари тримата бяха намерени мъртви в кемпер на черен път в посока връх Околчица, след сигнал от овчар, забелязал човек, приведен над волана.
В публикацията си Малионова споделя лични спомени за Ивайло Иванов и разказва, че в неделя вечерта, докато била на разходка с детето си край чешмата на Петрохан, покрай тях са преминали четири джипа, насочени към хижата. Тя се пита дали Иванов не е бил в някой от тях, тъй като часове по-късно той вече е бил мъртъв.
В поста си тя описва Ивайло като човек с „извисена душа“, силно чувство за справедливост и верен приятел, с когото я свързват множество общи преживявания в България и чужбина.
Ето и цялата публикация от преди 4 дни, цитирана без редакторска намеса:
На всеки пожелавам поне веднъж в този живота да срещне човек като Ивай(ло)
Извисена душа, с невероятно чувство за дълг и справедливост, и без да го натрапва много бързо си проличаваше колко интелигентно същество е.
Най-важното от всичко е рядко верен приятел- от тези, с които и без да се виждате оставате свързани завинаги.
Ходене по планини и паланки, дълги сладки радговори за всичко, весели моменти, много смях, упора в тежки моменти и винаги с тая усмивка, независимо от обстоятелствата
Помня ядене не пица на пода в квартирата му във Вашингтон, когато и двамата бяхме далеч от дом и приятели и ни беше налегнала мъка и носталгия. Как пихме ракия на 40 градуса жега и не спрахме да се смеем. Как отидохме до Ню Йорк с някакви смешни дребни в джоба, та си деляхме една биричка. Как ходих да го видя в Швейцария по време на поредното му учене и как ме изненада във Виена за един мой рожден ден. Как ми разказваше за Япония и как ми вдъхваше надежда всеки път и никога нищо не беше трудно или непостижимо.
В неделя привечер спряхме с Емма на чешмата на Петрохан на разходка и до нас преминаха 4 планински джипа към хижата и все се чудя дали той е бил в някой от тях – а часове по-късно душата му вече е пътувала нагоре от това същото място
Ивче, винаги ще си с нас! Дано горе е както ти се искаше да е на земята и намериш покой.
