Трогателен разказ за Ивайло Калушев – човек, описван като „необятна вселена“ от Ралица Асенова – майка на загиналия Николай Златков.
Калушев е водещата фигура в разследването на шесторното убийство/ самоубийство, свързано и с двата случая, от вчера обединени в едно производство – при Петрохан и Околчица.
Калушев бе описан в първите изявления на прокуратурата като „гуру, водач, учител, ръководител, организатор и създател“ на идеята и на самата група, в която са били тримата мъже, намерени мъртви в хижата, както и на НПО-то, свързано с рейджърство.
Ивайло Калушев е син на професор Стела Майсторова, уважаван преподавател в Музикалната академия. От първия ѝ брак с агент на Държавна сигурност се ражда Калушев, който по-късно живее с Майсторова и вторият ѝ съпруг – също преподавател и творец.
Според разследването, най-високо в йерархията на групата е стоял именно Калушев, който е бил следван от Николай Златков и Александър Маклулев, които трябвало да бъдат уважавани от Ивайло Иванов, Дечо и Пламен (по-нисши в йерархията на групата).
Калушев, сподели преди време Асенова, е завещал чрез нотариално заверен документ, имотите си на загиналите заедно с него Златков и Макулев.
Калушев е определян от властите като човек, който се е интересувал и вярвал в будистки практики, включително са намерени вещи и литература на сексуална тематика, за която се твърди, че той също е водил бележки. Името му бе замесено с интереси, проявени в писмени бележки, свързани с Топлофикация – София и Плана за възстановяване и устойчивост.
Ивайло Калушев в наричан от близките си Иво и е определян като човек, на когото може да се има безрезервно доверие и е помагал на всички.
Той е организатор на дейността по гмуркане в пещери в Мексико, на детски скаутски лагери в Петрохан и охраняване на защитените територии в Балкана.
За негов наследник, неофициално, се сочи преместилия се в Мексико Деян Илиев, живял с мексиканка в село Гинци.
По отношение на Калушев се сочеха данни от Валери Андреев, свързани с педофилия и сексуални действия с момчета.
Под опеката на Калушев са били Николай Златков като непълнолетен и Александър Макулев, който си отиде на 15-годишна възраст, а е живял при Калушев от 2020 г. – като 10-годишен.
За другото лице на Калушев разказа Ралица Асенова.
В емоционална публикация Асенова сподели спомените си за Иво – човек, когото тя определя като „необятна вселена“. По думите ѝ той е бил изследовател, творец, мечтател, визионер и приключенец, човек, който винаги е търсел истината и свободата. Асенова го описва като лоялен приятел и личност с дълбоки познания в множество области – от пещернячество, мореплаване и бойни изкуства до философия, аудио-визуални изкуства и духовни практики.
Тя подчертава, че Иво е бил човек на изкуството – фотограф, режисьор, сценарист и продуцент, както и духовен водач с богат опит в Дхарма. Според нея той е бил способен да разбере и обясни функционирането на всяко нещо, а след това да интегрира това знание в живота си. Асенова го определя като човек с изключително чувство за хумор, с готовност да изслушва и да помага, както и с необятна щедрост и състрадание.
В разказа си тя споделя и лична история от 2020 г., когато синът ѝ Ники е бил приет в болница с тежки болки в гърба. Иво останал до леглото му две денонощия без да заспи, като отказвал да се отдели от него дори за минута. „Ще спя, когато се приберем в хижата и се уверя, че той не е в страдание“, казал той. Асенова описва как Иво се е грижил за Ники и след изписването му, както и как е ограничил парапланеризма заради неговата безопасност.
Тя разказва и за многобройните пътувания, които Иво е осъществил с Ники – до Непал, Тибет, САЩ, Шотландия, Ирландия и из цяла Европа. По думите ѝ синът ѝ „буквално видя света благодарение на Иво“.
Асенова споделя, че разговорите ѝ с него са били едни от най-ценните в живота ѝ и че именно той я е вдъхновил да се развива творчески и професионално. Тя подчертава, че критиките му са били най-големият ѝ урок: „Най-благодарна съм ти за „шамарите“, които си ми удрял. Те ме развиха най-много.“
В публикацията си тя цитира и някои от фразите на Иво, които я водят в живота: „Зад страха няма нищо. Осмели се да се изправиш пред него, да го погледнеш директно и да преминеш отвъд.“ „Като си жертва, ще те мачкат.“ „Истината е като водата – винаги си намира път да излезе.“ „Осъзнай, че си напълно сам, без значение как изглежда, и поеми отговорност за себе си, за действията си и за живота си.“
Тя завършва с благодарност към него: „Благодаря ти, Иво“, като подчертава, че всичко написано е само „малка прашинка“ от това, което той е бил.
