Според народните поверия - начало на зимата
Димитровден е голям християнски празник. На този ден почитаме паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви, роден в Солун през ІІІ век, син на градоначалник, дълбоко вярващ християнин. По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност.
Според църковните текстове, Св. Димитър е роден с чудодейна мощ. Родителите му дълго били бездетни, страдали от това и усърдно се молели на своя Бог да им изпрати наследник. Синът, който им се родил, бил надарен с изключителни качества. Получил добро образование, красивият младеж също станал ревностен християнин. Загинал мъченически заради вярата си, а на гроба му в Солун издигнали малка църква. Още преди това слугата на Св. Димитър извършил безброй чудодейни изцеления с дрехата и пръстена на светеца. На мястото на малкия храм днес има великолепна базилика, в която се съхраняват мощите на Св. Димитър. В българския фолклор на Св. Димитър е отредено специално място, а името на октомври е „Димитровски месец”.
В българските народни приказки Св. Димитър притежава и неземни духовни сили. Образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и предсказатели. Той може да предсказва времето – затова народът ни вярва, че ако времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден /6 май/. На Димитровден се очаква първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – според поверието, ако на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината. Падне ли сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще е мека. Ако Димитровден се случи срещу пълнолуние, пчелите ще се роят, а кошерите ще са пълни с мед.
На празника, който се чества на 26 октомври, имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни.
