Парламентарната група на „Прогресивна България“ внесе две законодателни предложения – за промени в Закона за обществените поръчки и в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, съобщиха народните представители в кулоарите на парламента.
Първата промяна предвижда отпадане на критерия за собственост на болниците, като всички лечебни заведения, които имат договор с НЗОК, да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки. Според вносителите това ще прекрати практиката частни болници да заобикалят закона, което води до различни цени на едни и същи медикаменти, заплащани от Касата.
Втората промяна засяга две групи лекарства – такива, които са разрешени за употреба, но не се разпространяват у нас, и такива, които изобщо не се разпространяват в България. Предложението предвижда централизирани търгове с рамково споразумение между лечебните заведения и централния орган по обществени поръчки. Целта е уеднаквяване на цените и определяне на пределни стойности за всички болници.
„Ще сложим край на източването на публичен ресурс“, заявиха от ПБ, като дадоха пример с медикаменти, които в една болница струват 50 евро, а в друга – десетократно или стократно повече.
“Демократична България” също внесе обширен пакет от промени в Закона за здравното осигуряване, насочени към по-ефективно използване на публичните средства, ограничаване на корупцията и подобряване на медицинското обслужване. Законопроектът беше представен в Народното събрание от съпредседателя на „Да, България“ Божидар Божанов, заедно с депутатите Александър Симидчиев и Катя Панева.
Божанов подчерта, че целта е средствата на НЗОК да се използват за реални медицински дейности: „Да има пари за лечение, а не някой да си купи кола, вила или пристанище. Хората да не доплащат за нечий джоб“, заяви той.
Първият пакет мерки предвижда значително засилване на контрола – както институционален, така и от страна на самите пациенти. Божанов даде пример с фиктивни случаи на лечение: дете, отчетено като лекувано от пневмония десет пъти, и друго – водено 45 дни в психиатрия, без родителите да знаят за подобни хоспитализации. Според него електронните уведомления към пациенти, родители и настойници ще предотвратят подобни злоупотреби, като информират незабавно за всяка отчетена медицинска дейност.
Институционалният контрол ще бъде подсилен чрез служебни проверки, базирани на автоматично свързване на регистри. Така ще се установява дали болниците разполагат с необходимите специалисти, както и дали хоспитализирани лица не са били на работа или почивка по време на отчетен престой. Изкуствен интелект ще извършва проверки на случаен принцип за откриване на рискови модели.
Законопроектът предвижда и разширяване на СЕСПА – системата за проследяване на лекарствените продукти. Чрез нея ще се следи движението на всяко лекарство, за да се предотврати износът на медикаменти, предназначени за пациенти. Божанов припомни разследване на журналистката Валя Ахчиева, според което онколекарство, отчетено като отпуснато в столична болница, е било изнесено в Нидерландия, докато на онкоболните вероятно е вливан физиологичен разтвор. По думите му подобни медикаменти често се изнасят и извън ЕС, където контролът е слаб.
Проверките ще обхванат и складовете на едро, като ще се извършват и чрез видеозаснемане. Санкциите ще бъдат завишени, включително временно отнемане на правото на магистър-фармацевти да упражняват професията, посочи Катя Панева. Тя уточни, че чести нарушения са несъответствия в условията за съхранение – складове, които всъщност са фитнес зали, или помещения, декларирани от няколко търговци едновременно.
Сериозен акцент в законовите промени е поставен върху постоянния ръст на болничните легла, който според ДБ води до значително източване на НЗОК. Предвижда се публичност и регулярни прегледи на комплексните оценки на болниците. „Болничните легла растат постоянно, а запълняемостта е под средната за ЕС. България е първа в ЕС по брой болнични легла на 100 000 население, но последна по продължителност на живота. Леглата често се използват за източване на Касата през отчитане на пътеки“, заяви Божанов.
ДБ отново предлага търгове за лекарства в частните болници, а за публичните лечебни заведения се предлага нов механизъм – средно претеглената стойност на даден медикамент да се отчита при изплащането, независимо дали има централен търг от МЗ. Според Божанов последният централизирани търг е довел до по-високи цени за държавните болници.
Предвижда се и механизъм за намаляване цените на лекарствата за редки болести, където разследвания, включително на „Бърд“, показват сериозни корупционни практики. Мерките включват референтни цени от ЕС и препоръки на КЗК за реална конкуренция. Обявите за търгове задължително ще се публикуват на сайта на МЗ.
Законопроектът залага и на пълна прозрачност – всички данни от здравните системи, които не представляват търговска тайна, трябва да бъдат публични. НЗОК ще публикува детайлни разбивки на разплащанията, включително повторни отпускания на лекарства. Публични ще бъдат и отчетите на болниците, както и докладите на арбитражните комисии.
Друг пакет мерки засяга управлението на лечебните заведения. Депутатът Александър Симидчиев заяви, че директорите често се назначават по политически критерии, а концепциите им за управление трябва да включват стимули за развитие на човешките ресурси, мерки за дигитализация, оценка от пациенти и действия за ограничаване на корупционния риск. Директорите ще трябва да предоставят текущи отчети на 3, 6 или 9 месеца, за да се предотврати незабелязано водене на болници към фалит. В комисиите за оценка ще участват представители на съсловните организации и служители. НЗОК и БЛС трябва да договорят механизъм за надлимитните дейности, за да се ограничат необоснованите хоспитализации. До шест месеца след приемането на закона трябва да бъдат проведени нови конкурси за директори по новия ред.
Симидчиев уточни, че няма да има твърди бюджетни лимити, а предварителните стойности ще бъдат ориентировъчни и ще служат за оценка дали болницата е печеливша или губеща.
Божанов допълни, че разхищенията и корупцията при обществените поръчки за медицинска апаратура ще бъдат ограничени чрез централизирани шаблони, за да не се нагласяват техническите изисквания към конкретни производители. Той посочи и корупционния риск при медицинските изделия, тъй като оценката на здравните технологии, необходима за реимбурсиране от НЗОК, често се превръща в „корупционен данък“.
