Известният стоматолог е дългогодишен ръководител на Клуба по пешеходен туризъм в града
Стоматологът д-р Ангел Мутафчиев, помагал с професионалните си умения на поколения гоцеделчевци, е известен и със своя принос към организирания туризъм в града. Не случайно той е награден от Българския туристически съюз с медалите „За особени заслуги“ и "Алеко Константинов". А по повод 80-годишнината му - с плакет „100 години ТД „Момини двори“ и с плакет за принос в развитието на организирания туризъм в община Гоце Делчев.
Любовта на Ангел Мутафчиев към планината се ражда още в ученическите му години.
„Редовно в събота и неделя отивах с приятели на Папаз чаир. Правехме си палатки от борови клони и бъз. Беше много забавно“, разказва той.
Минават години и идва първият му същински поход из Пирин. Никога няма да забрави как тръгва с още трима души – Крум Шарланджиев, д-р Харисков и фелдшера Атанас Полимеров, по маршрут Гоце Делчев – Тевното езеро – Типиците – хижа „Вихрен“. По пътя ги застига буря, пада градушка, но когато стигат до заслона на Тевното езеро, забравят всички преживени несгоди. Там заварват една голяма интернационална група – български, германски, чешки и полски туристи. Всички бързо се сближават, запяват туристически песни, веселят се.
„На другия ден, движейки се по Типиците, бях пленен от чудесните алпийски гледки. От двете страни на хребета, в ниското, се виждаха десетки красиви езера. Тогава планината ме плени завинаги и станах организиран турист“, продължава разказа си д-р Мутафчиев.
В дружество „Момини двори“ оценяват качествата му и през 1996 година го избират за председател на Клуба по пешеходен туризъм. Изборът им е повече от сполучлив. Ангел Мутафчиев се отнася винаги сериозно и отговорно към задълженията си, с мисълта за здравето, сигурността и безопасността на хората, участващи в походите. А те са много, понякога между 50 и 100 човека на различна възраст – от 6 до 80, дори 90-годишни! Председателят контактува с всеки от тях, като създава добра, приятелска атмосфера.
Заедно с Управителния съвет на Клуба той определя интересни маршрути.
„Изкачихме всички първенци на нашите планини и някои в Гърция. Походите бяха с продължителност от 6 – 8 – 10 часа и всеки от тях осъществихме най-малко по 6 – 7 пъти. Къде ли не сме били?! Радвахме се и на върховете, и на езерата, и на пещерите!“, спомня си туристът ветеран.
Незабравими са спомените му и от задружните вечери в хижи и заслони, от ръчениците и хората, от забавните сценки. И днес се удивлява на издръжливостта на туристите, които преодоляват много препятствия по пътя, докато стигнат до набелязаната цел, и на умението им след това да се веселят, а на другия ден отново да метнат раниците на гръб и да поемат към новите предизвикателства на планинския маршрут! Може да си го обясни само с любовта на тези хора към природата!
Лично той изпитва не само любов, но и страхопочитание към величието и красотата на всяка планина. И все пак любим му остава родният Пирин. „Пленява ме с интересния си алпийски характер, с десетките красиви небесносини езера, с обширните борови гори, с поляните, обсипани с много и разнообразни цветя. Обичам да вдишвам кристалночистия и свеж въздух. Любовта ми към Пирин планина е завинаги!“, завършва поетичната си изповед д-р Мутафчиев.
