На предсрочните парламентарни избори за народни представители в Народната скубщина на Р Сърбия, които ще се проведат на 16-и март тази година, българското малцинство не издигна своя кандидатура и отново няма да бъде представено със свои демократично избрани народни представители.
Основната причина, поради която Демократичният съюз на българите не можа да се появи на предстоящите парламентарни избори, са несъгласуваните и дискриминационни разпоредби от Закона за политическите партии и Закона за избиране на народни представители, посочи Иван Николов - председател на Културно-информационния център в Босилеград.
Той посочи, че член 9 от Закона за политическите партии гласи: „Политическа партия на национално малцинство могат да основат най-малко 1 000 пълнолетни и дееспособни граждани на Република Сърбия, а член 43, ал. 1, от Закона за избиране на народните представители предвижда: „Избирателната листа е утвърдена когато със своите подписи я подкрепят най-малко 10 000 избиратели”.
„Това означава, че ако за основаването на една малцинствена партия са достатъчни 1 000 души, то за издигане на кандидатура за народен представител са нужни 10 000 заверени подписа. За да се избере народен представител в сръбския парламент са нужни около 20 000 гласа. С оглед на това, че българското малцинство според официалните статистически сведения има 18 543 жители, които при това са разделени на три малцинствени и десетки други партии, а и имайки предвид и всички останали финансови, медийни и вътрешнопартийни трудности, българското малцинство няма реални шансове да кандидатира и да избере свой народен представител, който да представлява и да защитава правата и интересите му в Парламента на Сърбия", коментира още Иван Николов.
