Шесторното престъпление няма определение, няма и аналог.
Не защото криминалистите така заявиха, а защото за първи път от години българските граждани се съпротивляват срещу предоставената им официално оскъдна информация от властите. Българинът не вярва на историите на клошари и кравари, които откриват трупове и вършат работата на МВР. Изминалата седмица бе показна за това как протестът срещу системата продължава. Декемврийският дух не е стихнал, а когато се случи „нещо“, той крещи с по-силен глас: „Няма да ни преметнете“.
На въпросите дали става дума за петорно убийство и самоубийство, дали групировка и каква е убила дете, младеж и мъже на средна възраст, явно няма да бъде даден отговор, твърдят в мрежата. След вчерашните събития, които със сигурност не можем да наречем развръзка, все по-натрапчиво е мнението, че живеем в един театър и нищо няма да бъде реално изяснено. Всички сравняват ситуацията с ликвидирането на Алексей Петров и неизвестния стрелец.
Говори се, че мъжете от „Петрохан“ са разбрали или видели нещо голямо — нещо, свързано дълбоко със завладяната държава и всички нейни структури.
Все повече се пита защо ДАНС пристига на място, на което има пожар. В същото време в един хор реват журналисти, които в историята са останали като платени от властта. Техните думи и опитът да убедят обществото в премълчано изказаната теория, че Калушев е избил всички и себе си, предизвикват бунт.
На практика никой не вярва на лесните версии, защото никой отдавна не вярва на разследването и на правосъдието.
В медиите се изляха много приказки от бивши криминалисти, криминални психолози и какви ли не експерти. Журналисти се превърнаха в следователи, търсещи следи, близки, логика, и най-накрая един кравар/овчар реши да нагледа в неделния ден лятната си кошара в Балкана.
Пътят на логиката е точно такъв: Калушев е написал последната си публикация във „Фейсбук“ като стихотворение в стил Ботев; Калушев се има за гуру, водач, всички го слушат; той екзекутира първо трима, а след това още двама, прекарали с него шест дни след убийствата. Накрая, предвид написаното прощално съобщение до майка си, се самоубива.
Пътят на гражданското мнение обаче е съвсем различен и задава въпроси, на които се отговаря с „няма как да кажем, тече разследване“. И при първия, и при втория брифинг властите бяха толкова пестеливи, че репортерите зададоха въпроси, съдържащи отговори.
На първия брифинг беше попитано дали има информация, че Калушев е в Бургаско — оказа се вярно. На първия брифинг беше питано дали се издирват и други лица — оказа се, че се. Но никой не попита къде е министърът на вътрешните работи и главният секретар на МВР. Само за сравнение — когато младежи биха полицейския шеф в Русе, бяха дадени повече от един брифинг по случая, а лично Митов изтича до Русе.
Когато е имало „кризисна“ ситуация в държавата, с политически призив „да се свърши работата“ излизаше лидерът на ДПС, който откакто Радев обяви, че ще прави партия, отсъства. Сега кой ще каже на другия как да работи и работата да бъде свършена след пет минути?!
И едновременно с това политиката се намеси и в този казус. Както беше с Нотариуса, както беше и с Петров. А когато политиката заговори за убийства, значи има общо с тях — пак казват гражданите в онлайн държавата „Фейсбук“. Всички въстанаха срещу ПП–ДБ. Всички ревнаха срещу онзи, който на практика организира протестите срещу властта. Искана е оставката на Терзиев, който като кмет (предвид длъжността си и тежестта на престъплението) можеше да спести на всички ни с кого се познавал и какво дарявал. Но Терзиев не замълча — значи няма какво да крие. И така отново бяха активирани десетки анонимни страници, които нарекоха ПП–ДБ педофили и убийци.
А бащата на покойния 15-годишен Александър беше прав: „До ден-два всичко ще стане ясно, защото те ще излязат, когато всичко се успокои, за да кажат истината“. Но планът се провали и „те“ замълчаха завинаги. Този човек — бащата — пък е един от най-мразените в държавата, обвинен като „изпратил на гибел детето си“. Защото моралните норми са прекрачени. Защо дете се отглежда от чужд човек, защо частно училище е свързано с Калушев, защо има цели общества от явно самотни родители, които не вярват на системата и са избрали алтернатива.
Защото самите граждани, които коментират всичко това, също не вярват на системата. Те са сигурни, че става въпрос „за нещо дълбоко“ и така и ще си остане.
Прост пример — по bTV в събота излиза Неделчо Стойчев, бивш зам.-ректор на МВР академията. Казва: „Калушев е нарцис. Няма как да си посегне на живота“. Ден по-късно — 12 часа и три трупа още — Стойчев казва пред БНТ: „Калушев е нарцис и е видял, че единственият изход е да се самоубие“.
Така премина седмицата. Преминахме през педофилия, наркотрафик, трафик на мигранти, секта, екоактивизъм, рейнджърство. Бяхме в Бургас, Мексико, Непал, даже погледнахме дали Калушев не е в Гърция. Кемперът се появи в Монтанско, после изчезна. Още в началото криминалистите казаха: „Очакваме още трупове“. И ето — те пак познаха!
А разследването приключи преди да дойде новата служебна власт. Работата е свършена.
Сега гражданите наричат всичко един лошо изигран спектакъл, на който никой не вярва, защото същите тези власти, в тази държава, по този начин направиха народа напълно лишен от чувство за спокойствие, сигурност, право и единство.
Защото в хаоса зверовете пируват.
