Журналистът Александра Игнатова от новинарския сайт ИНФОМРЕЖА бе част от дискусията „Бъдещето на регионалните новини“, организирана съвместно от БТА и Съвета за електронни медии (СЕМ).
Тя се проведе в пресклуба на БТА в Благоевград и се излъчваше онлайн съвместно с още почти 30 клуба на Агенцията в цялата страна. Събитието бе открито от директора на БТА – Кирил Вълчев, в София, който бе в присъствието на представителите на другите две държавни медии – БНТ и БНР.
В Благоевград Игнатова бе единственият представител на частен информационно онлайн издание.
БТА събра на едно място, с общи идеи и набелязани проблемни точки в сферата на медиите – кореспондента на бТВ за региона – Мариета Димитрова, представителите на БНТ в лицето на Добрина Гранчанлиева, Йорданка Бакалска и на БНР – Кети Тренчева и Мариана Попова. Любезните домакини – Десислава Велкова, Красимир Николов и Симона Пателиотис, дадоха тон на дискусията в клуба, който по азбучен ред бе първи в общия разговор.
Габриела Наплатанова заяви, че регионалните новини са мостът към съответните общности и политиката.
Има средна до висока степен на риск за възникване на така наречените „информационни пустини“ в България, отбеляза Наплатанова, коментирайки наличието на региони, които са лишени от кореспонденти и като цяло медийно обслужване.
Наплатанова заяви, че през есента се очаква да бъде направен мониторинг на регионалните медии, а тази тема бе коментирана от представителя на ИНФОМРЕЖА.
Ще бъда категорична и доста откровена. В България не съществува регистър на онлайн изданията – било сайтове или страници в социалните мрежи, които се определят като „медии“ и доставят информация. Тази информация обаче не е подплатена от журналистическата етика, липсва достоверност в голяма част от случаите, а самите автори често са анонимни. Така се поставя въпроса кой въобще ни предава новините? Те достигат бързо до читателя, зрителя, но доколко информацията е истина. Как се финансира самата медия също е въпрос, който трябва да бъде разрешен на национално ниво с въвеждането на строга регулация кой може да се нарече журналист и да упражнява професията, каза Игнатова.
Тя постави въпроса за това, че анонимниците са опасно явление, което подкопава не само достоверността на предадената информация, но и доста често заплашва самите журналисти чрез оказване на натиск и рекет, изпълнявайки поръчки, често поставени от хора на висши държавни постове или лица с финансови възможности, които искат да постигнат определени цели, манипулирайки обществото.
Общият проблем, който бе отбелязан от благоевградската гилдия, е трудното намиране на журналисти в лицето на младите хора. Все по-малко са привлечени от професията на репортер, на кореспондент на дадена медия, заради ниско заплащане, постоянна заетост, висока степен на отговорност и неприятна среда на работа.
От страна на Добрина Грачанлиева, директор на РТЦ-Благоевград, бе отбелязано, че работата с институциите става все по-трудна, а медиите се превръщат в „пиари на едно звено“. Отбелязано бе, че все повече служители на отделите „Връзки с обществеността“ към институциите искат предварително да бъдат посочвани въпросите към лицето, което ще бъде интервюирано и така медията се чувства под натиск и ограничена в питанията си, а понякога самата медия си налага автоцензура, за да избегне конфликт с представител на институцията.
Директорът на Радио „Благоевград“ заяви: Чакаме пресцентърът да реши кой и кога ще говори.
Рина Далева бе категорична, че професията се обезценява от безкрайното текучество на кадри, а медиите се превръщат в пощенски кутии за прессъобщения.
Кети Тренчева подчерта, че има жесток сблъсък между бързина на публикуване на новина и достоверността ѝ.
Тази битка не си заслужава да се води, защото цената е много по-голяма от заплатите ни. Вече има апатия и от страна на слушателите откъде идва информацията. Всички приемат написаното/ чутото като достоверно, каза кореспондентът на БНР.
Мариета Димитрова засегна болезнената тема за работата в среда с хора, които не се осветляват в качеството си на собственици на медии, на репортери или сътрудници.
Всеки с телефон се превръща в журналист, а средствата които печели чрез рекет или официално сключени договори за медийно обслужване с институции са в пъти по-големи от нашите заплати, но отговорността на тези лица е сведена до нула, каза Димитрова.
Кореспондентът на частната национална телевизия допълни, че ролята на местните медии е огромна, тъй като те са източникът на национални теми и дори световни проблеми, какъвто е и случаят с трагичния инцидент в Благоевград след употреба на опиати.
Област Благоевград, подчерта Игнатова, е феномен в лошия смисъл на понятието с това, че съществуват над 58 страници във фейсбук и анонимни сайтове, които разпространяват информация.
