С ритуал по полагане на цветя, благоевградската общественост почете 73- годишнината от смъртта на Никола Вапцаров.
Пред барелефа на поета, разположен на фасадата на Драматичен театър „Никола Вапцаров”, се поклониха секретарят на Община Благоевград София Янчева, представители на политически партии, общественици, граждани.
Стефан Николов от Театрална школа ,,Ер малък“ развълнува присъстващите с едно от най-емблематичните стихотворения на Никола Вапцаров – „Вяра”.
Директорът на ДТ „Никола Вапцаров” Петър Кьосев припомни моменти от живота на българския поет, роден в град Банско.
„Роден в един от най-древните краища на България, край на революционни борби за свобода и на бунтовни песни, на легенди и патриотизъм, Никола Вапцаров от малък е закърмен с потребностите на своята епоха. Човекът, който написа „Песен за човека”, сам изживя животa си като песен. Малцина поети в света са постигнали такава сплав и хармония между слово и дело”, каза Петър Кьосев. Той завърши със стихотворението на Вапцаров „Борбата е безмилостно жестока…”
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела — червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември 1909 в Банско. Баща му е войвода на ВМРО, а майка му Елена Везева е учителка. Вапцаров учи в гимназията в Разлог, след това в Морското машинно училище във Варна, което впоследствие носи името му.
Приживе той, със свои средства, издава само една стихосбирка през 1940 г. – „Моторни песни“ под името Никола Йонков. Творчеството му включва още пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от тях са публикувани в периодичния печат. Най-много поетът е издаван след смъртта си.
През 1938 г. Вапцаров става член и активен деец на Македонския литературен кръжок в София.
През 1940, докато поетът събира из Пиринска Македония, в подкрепа на т. нар. Соболева акция, е заловен за това, след което е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП.
Организира снабдяването с оръжие, документи и квартири нелегалните, за което е арестуван през март 1942 г., а след което е осъден на смърт за терористична дейност. Разстрелян e от тогавашните български власти на гарнизонното стрелбище в София заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които се присъждат на изтъкнати борци срещу войните по света.
Самият Вапцаров е удостоен с тази награда посмъртно. На 3 декември 1953 г., по време на Втория конгрес на мира, почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.
