Бездната, в която пропаднаха децата ни, е издълбана от самите нас.
От полунощ на 24 май до днес социалните мрежи са по-страшният съд от случващото се в зала. Родители, учители, институции са разпъвани на кръст от анонимници и явни автори на коментари. Всеки е най-добрият в родителството, в раздаването на правосъдие, но не са малко и тези, които призовават за смирение и толерантност.
След вчерашната среща, организирана от омбудсмана на Благоевград – Злата Ризова, на правоъгълната маса бяха поставени директори и заместници, преподаватели, психолози и медии, които се сдържаха. Напрежението „да си хвърлим кал един по друг“ бе потискано от молбата на Ризова да не се превръща тази дискусия в поле за размяна на същите реплики, каквито има и във виртуалното пространство.
Изводът от срещата е, че всяка институция се чувства сама в работата си, а доклади се пишат всеки ден на килограм, но полза от статистиката няма.
Директорът на МВР, седнал до административният ръководител на Районната прокуратура, заяви най-открито, че „ние с прокуратурата сме сами в борбата с дрогата“. Обаче същото каза и директор на местна гимназия – „сами сме в борбата“. В борбата най-напред с децата, след това с родителите им. Именно за „борба“ говореха ръководителите – всеки повел своята институционална битка срещу нещо. Директорът на МВР знае, че има дилъри в града – и полицай, и ученици, знае и местата на които се продава. Знае!, но трябва търпение. Директорът на Професионалната гимназия пише забележки, дори изключва ученици. Не се стряскат от нищо, казва той. Уронен е вече авторитетът на учителите, а студентите, които минават покрай школото се подиграват на педагозите, че не овладяват възпитаниците си. Директорът знае, че учениците се събират пред входа и пушат. А директорът на МВР знае, че пушат не само тютюн. Ръководителят на прокуратурата пък знае, че броят на преписките за задържани младежи с дрога се е увеличил.
Директорът на МВР казва: Твърде либерално стана всичко. От ЮЗУ пък доцент – психолог, предлага как деликатно да се говори с учениците за дрогата. Но учениците на практика не деликатно, а директно поръчват дрога по интернет, купуват от приятели и неприятели лесно. Не си правят труда обаче да проверят в гугъл как фентанилът спира сърцето до 5 мин. след употреба.
Заместник-кметът на Благоевград казва: децата не се плашат от картинки на наркомани, а директорът на МВР подкрепя с: децата вече не се плашат от нищо. Директорът на училището допълва: Децата нямат авторитети. Това го разбрахме и от матурите тази година, когато думата „авторитет“ масово бе объркана с „автор“.
Родителите къде са – пак бе запитано и от учители, и от МВР. Родители правели забележки на полицаи защо задържали децата им при нарушение, разказа областният управител, който е бивш полицай. А пък директорът на областната полиция споделя как децата имат айфони за стотици левове, но връзката с родителя се губи. Директорът на училище, от което е падналото в „Струмско“ и оцеляло момче, казва, че 28 родители се отзовали доброволно на нейна молба за среща, за разговор. А друг директор споделя, че понякога родител, повикан за среща, идва след седмица.
Сред всичко изказано става ясно, че днес поколението не се подчинява. Няма добри или лоши деца, няма добри или лоши родители, няма работещи или неработещи институции.
Има шаблони. Има етикети като „отличен ученик“, „добро семейство“, „елитно училище“. Но всичко това не върши работа, когато отличният ученик от добро семейство, учещ в елитното училище попадне в компания със същите деца и има съвсем друг образ, различен от този, който обществото и семейството му познава.
Разгръща се типичността на събитията – умира дете, баща излиза с призив, свикват се заседания, съдът пак се излага, говори се за реформа, тя не идва. Хващат се дилъри с грамове, а желязната завеса над бизнеса спи необепокоена в покоите. Дори не е правен опит да бъде пробуден!
Не случайно бабите – съседки от входа, казват „Много добро дете, винаги поздравява“. Щом поздравът е мерило за душата на човек, то все още общественото ни не е узряло, за да види скъсаното. Скъсани са връзките между всички ни – като родители, хора, учители, началници.
Най-вече е заспало обществото, което чува викове, тропане, падане, крясъци и не подава сигнали до институциите. Било обичайно! Не ги чуват за първи път. Нямали доверие на институциите. Оправданията за апатията са повече, отколкото едно „Ало, нещо става“.
Омбудсманът на Благоевград бе категорична: Не искам Благоевград да има лоша визитка. Не само тук се случват тези неща. Благоевград не е изолиран от света.
Така е! Пандемията от дрогата завладява светът заради бързите обороти на живот, достъпността, престъпността, чадърите и парите. Но преди всичко – всеки позволява да приеме вещество, когато нещо му липсва – адреналин, внимание, любов, енергия, смисъл. Как тази липса ще бъде запълнена, сякаш е ясно! Когато наркотикът бъде заменен с човечност.
